Друговремец [bg]

От острите аромати ме болеше гърлото. И преди се бях катерила по подобни хълмове и бях вдишвала същите аромати. Но тогава тревата и боровете бяха смесени с петролни изпарения от пътищата и се чуваха гласовете на хора вместо тези на сойките. При последното ми ходене по подобна пътека земята бе обсипана с опаковки от сандвичи и фасове, вместо с цветчетата на теменужки. Боклуците ми се струваха добра цена в замяна на неща като антибиотиците и телефоните, но засега бях склонна да се задоволя и с теменужки. Трябваше ми покой и го

усещах по склона.

Дугал ненадейно свърна точно под върха на хълма и изчезна в гъст храсталак. Проправих си с мъка път след него и го открих седнал на плосък камък край малък вир. Зад него накриво стоеше обветрено парче камък с изсечено в него човекоподобно лице. Сигурно бе някакъв свят извор. Тези малки олтари на различни светии осейваха високопланинските райони и често се намираха в уединени места, макар че дори тук от клоните на една офика до водата висяха опърпани парченца плат - молитви от посетители към светията, за здраве или може би за безопасен път.

Дугал ми кимна. Прекръсти се, наклони глава и загреба вода в двете си шепи. Водата имаше странен тъмен цвят и миришеше лошо - сигурно бе серен извор. Денят беше горещ, а аз бях жадна, така че последвах примера на Дугал. Водата нагарчаше, ала беше студена. Пих, после си наплисках лицето. Пътят дотам беше прашен.

Вдигнах глава и видях, че ме наблюдава с много странно изражение. Нещо между любопитство и пресметливост, стори ми се.

- Височко стигнахме само за да пием, не мислиш ли? - попитах лековато. На конете имаше бутилки вода. А и се съмнявах, че Дугал възнамерява да моли светията на извора за безопасно завръщане в хана. Правеше впечатление на по-практичен човек.

- Колко добре познаваш капитана? - попита ме рязко.

- Не толкова добре, колкото го познаваш ти - сопнах му се. - Бях го срещала веднъж, по случайност. Не се разбрахме.

За моя изненада строгото лице се поразведри.

- Е - призна той, - не бих казал, че и аз много го харесвам. - Той забарабани с пръсти по бедрото си, обмисляйки нещо. - Но някои го харесват. Смел войник и чудесен боец, от това, което чувам.

Повдигнах вежди.

- Понеже не съм английски генерал, това не ме впечатлява. - Той се засмя и зърнах изненадващо белите му зъби. Смехът смути три врани на дървото над нас, които отлетяха с дрезгави крясъци.

- За англичаните ли шпионираш, или за французите? - попита той, сменяйки объркващо темата за пореден път. Е, поне беше прям.

- За никого не шпионирам - рекох раздразнена. - Аз съм чисто и просто Клеър Бюшамп, нищо повече.

Потопих кърпичката си във водата и избърсах с нея врата си. По гърба ми, под подплатата на роклята, плъзнаха освежаващи вадички. Притиснах мокрия плат към пазвата си и го стиснах, със същия ефект.

Дугал помълча няколко минути, като наблюдаваше внимателно как се мия.