![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Може би има други източници на приходи - предположих.
- Всъщност има - потвърди Дугал. - И все пак.
Поколеба се и продължи по-бавно:
- След това се върнах, за да съм близо до Джейми, когато отново дойде редът му, макар че нямаше какво повече да сторя за горкото момче.
Вторият път Джейми бил единственият затворник за бичуване. Пазачите свалили ризата му, преди да го изведат точно след зазоряване в една студена октомврийска сутрин.
- Виждах, че момчето го е страх до смърт, макар че отново вървеше сам и не позволяваше на пазача да го докосне. Виждах, че се тресе, колкото от нервност, толкова и от студ, кожата му беше настръхнала, но лицето му се потеше.
Няколко минути по-късно Рандал излязъл с бича под мишница, а оловните топчета по върховете му почуквали едно в друго. Огледал Джейми хладнокръвно и направил знак на старши сержантът да обърне затворника.
Дугал направи гримаса.
- Беше много жалка картинка. Раните бяха оголени, недозараснали, резките почернели, а всичко останало - пожълтяло. Самата мисъл, че на този гръб ще се стоварят още сто -камшика, ми стигаше, за да ми се дръпне цветът от лицето, както и на повечето от останалите. Обръща се тогава Рандал към старши сержанта и казва: „Хубава работа, сержант Уилкс. Трябва да видим мога ли и аз да се справя толкова добре.“ - Тогава, със завиден педантизъм, Рандал повикал лекаря на гарнизона, за да потвърди, че Джейми е достатъчно здрав, за да го бичуват отново. - Виждала ли си котка да си играе с мишка? Беше точно така. Рандал се разхождаше около момчето и му говореше разни неща, все неприятни. Джейми стоеше като дъб, не говореше и изобщо не погледна Рандал. Виждах, че си стиска лактите, за да не си личи, че трепери, но и Рандал го виждаше. Устата му се присви и каза: „Мислех, че това е младежът, който само преди седмица викаше, че не се страхува да умре. Човек, който не се страхува да умре, не се страхува и от няколко удара с бич, нали?“ И побутна Джейми в корема с дръжката на бича. Джейми погледна право към Рандал и каза: „Не, но се страхувам, че ще замръзна, преди да приключиш с приказките.“
Дугал въздъхна и продължи:
- Е, бяха смели думи, но много безразсъдни. Боят с камшик никога не е нещо приятно, но има начини да го направиш и по-зле: да удряш странично за по-дълбоки рани, или да пристъпиш напред и да улучиш човек в бъбреците, например. - Дугал поклати глава. -Грозна работа.
Намръщи се и като подбираше внимателно думите си, каза:
- Лицето на Рандал беше... съсредоточено, бих казал, и някак озарено, както когато мъж гледа жена, към която има чувства, ако ме разбираш. Сякаш вършеше нещо много по-лошо, отколкото да дере Джейми жив. На петнайсетия удар кръвта му вече се стичаше по краката, а заедно с потта имаше и сълзи.
Поолюлях се и поставих длан на камъка на светията.
- Е - каза Дугал рязко, - няма да продължавам. Той оцеля. Когато ефрейторът развърза ръцете му, Джейми почти падна, но ефрейторът и старши сержантът го закрепиха, докато се задържи на крака. Трепереше от шок и студ, но държеше главата си вдигната и очите му горяха. Виждах го от седем метра. Докато му помагаха да слезе от платформата, оставяше кървави стъпки, но не сваляше поглед от Рандал, все едно само това го спира да не падне. Лицето на Рандал беше почти толкова бледо, колкото това на Джейми, и той също се беше втренчил в младежа. Сякаш щеше да падне, ако откъснеше поглед.
Дугал се взираше пред себе си, като че ли още виждаше сценката.
Всичко беше притихнало и само вятърът просвирваше тихо през листата на офиката. Затворих очи и се заслушах.
- Защо? - попитах накрая, без да отварям очи. - Защо ми го разказа?
Дугал ме наблюдаваше съсредоточено, когато ги отворих. Потопих длан в извора и охладих слепоочията си.
- Реших, че ще е добра илюстрация на характер - каза той.
- На характера на Рандал? - Засмях се кратко и невесело. - Нямах нужда от допълнително доказателство що за човек е, благодаря.
- На Рандал - съгласи се той, - и на Джейми.
Погледнах го, внезапно притеснена.
- Ако искаш да знаеш, имам заповеди - натърти той саркастично, - от добрия капитан.
- Какви заповеди? - попитах, все по-притеснена.
- Да предоставя особата на английския поданик Клеър Бюшамп на негово разположение във форт Уилям в понеделник. За разпит.
Сигурно съм изглеждала много стряскащо, защото той скочи на крака и дойде при мен.
- Сложи глава между коленете си, моме - нареди ми и натисна врата ми с длан, - докато отмине прималяването.