![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Не си помагате с това фриволно отношение, мадам - прекъсна ме той и отново присви очи. Бях виждала Франк да прави това, когато не е доволен от нещо, и коленете ми поомекнаха. Поставих длани на бедрата си, за да се стегна.
- Нямам за какво да си помагам - казах твърдо. - Нищо не изисквам и в нищо не обвинявам вас, гарнизона или клана Макензи. Искам просто да продължа пътуването си на спокойствие. И не виждам защо ще се противите на това.
Той ме изгледа изпепеляващо, свил устни.
- Не виждате, така ли? Обмислете в каква позиция се намирам, мадам, и може би възраженията ми ще ви се изяснят. Преди месец аз и хората ми бяхме погнали банда неидентифицирани шотландски бандити, избягали с малко стадо добитък от едно имение край границата, когато...
- О, значи това са правели! - възкликнах. - Просто се чудех... - добавих глуповато.
Капитан Рандал издиша дълбоко, реши да не ми отвръща и продължи с историята си.
- Насред действията си в името на закона - продължи с равен тон - се натъквам на полуоблечена англичанка там, където не би трябвало да има англичанки, дори придружени такива. Тя не отговаря на въпросите ми, напада ме...
- Вие нападнахте мен! - почти извиках.
- Чийто съучастник ме просва в безсъзнание и която после бяга, като очевидно получава помощ. Аз и хората ми претърсихме района извънредно обстойно и ви уверявам, мадам, че нямаше и следа от убития ви слуга, разпиления ви багаж, наметката ви, и изобщо нямаше никакъв знак, че историята ви отпреди малко е дори отчасти вярна!
- О? - отвърнах, отново малко глуповато.
- Да. Освен това в този район през последните четири месеца не са били зървани бандити. А сега, мадам, се появявате в компанията на бойния главатар на клана Макензи, който ми казва, че брат му Колъм е убеден, че сте шпионин и предполагаемо работите за мен!
- Е, не съм, нали? - Опитах се да звуча разумно. - Вие го знаете.
- Да, знам - отвърна той със зле прикрита досада. - Това, което не знам е коя, по дяволите, сте! Имам твърдото намерение да разбера, не се съмнявайте. Аз командвам този гарнизон. В тази си роля имам властта да предприема стъпки, за да опазя сигурността на района от предатели, шпиони и други особи със съмнително поведение. И съм напълно готов за това.
- И какви може да са тези стъпки? - попитах аз. Наистина исках да зная, макар да осъзнавах, че може да съм прозвучала предизвикателно.
Той се изправи, погледна ме замислено за миг и заобиколи масата. Подаде ми ръка да се изправя.
- Ефрейтор Хокинс - каза той, без да сваля поглед от мен, - ще ми е нужна помощта ти.
Момчето до стената изглеждаше извънредно смутено, но се помъкна към нас.
- Застани зад дамата, ефрейтор - нареди Рандал, отегчен. - Хвани я здраво за лактите.
Изтегли ръка назад и ме удари ниско в стомаха.
Не издадох звук, защото бях останала без дъх. Седнах на пода и се превих. Шокът ми бе по-силен от самия удар, макар да започвах да го усещам и да ми прилошаваше. Никой никога не ме беше удрял.
Капитанът приклекна пред мен. Перуката му беше накривена, в очите му имаше блясък, но овладяната му елегантност бе същата.
- Надявам се да не сте бременна, мадам - каза той с разговорен тон, - защото в противен случай няма да сте бременна задълго.
Започнах да хриптя - първите глътки кислород най-после се връщаха в дробовете ми. Завъртях се на ръце и колене и затърсих с пръсти ръба на масата. Ефрейторът погледна
нервно капитана си и посегна да ми помогне.
Из стаята сякаш се стелеха ивици мрак. Отпуснах се на столчето и затворих очи.
- Погледни ме. - Гласът беше лековат, спокоен, сякаш ми предлагаше чай. Отворих очи и го погледнах през пелена от болка. Беше подпрял длани на хълбоците си.
- Сега имате ли нещо да ми кажете, мадам? - попита.
- Перуката ви е накриво - рекох и отново затворих очи.
13. ОБЯВЕН Е БРАК
Седях в общото помещение, взирах се в чаша мляко и се борех с поривите на повръщане.
Дугал ме беше погледнал само веднъж, докато слизах с помощта на ефрейтора, и веднага ни подмина и влетя в стаята на Рандал. Подовете и вратите на хана бяха здрави и дебели, но гласовете на двамината въпреки това се чуваха.
Надигнах чашата мляко, но ръцете ми още трепереха твърде много, за да отпия.
Лека-полека се възстановявах от удара, но не и от шока. Знаех, че онзи мъж не е съпругът ми, но приликата беше толкова силна, навиците ми - така силни, че бях почти склонна да му се доверя и докато говорехме, очаквах учтивост, ако не и съчувствие. Призляваше ми повече от това как бе преобърнал тези чувства.