![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
А и ако гледах хладнокръвно на нещата, също бих забелязала ползата. Омъжена за шотландец, нямаше вече да съм такъв обект на наблюдение. Щеше да ми е много по-лесно да се измъкна, когато дойдеше времето. А и ако беше Джейми - е, очевидно ме харесваше. И познаваше високопланинските райони като петте си пръста. Щеше да ме отведе до Краиг на Дун, или поне близо до него. Да, може би бракът беше най-добрият начин да постигна целта си.
Това беше хладнокръвната гледна точка. Ала в момента бях всичко друго, но не и хладнокръвна. Кипях от гняв и безпокойство, не ме свърташе на едно място и отчаяно исках друг изход. Какъвто и да е. След час лицето ми се бе наляло с кръв, а главата ми бумтеше. Изправих се, отворих кепенците и подадох глава навън, за да я проветря.
Някой властно потропа на вратата. Прибрах глава, а Дугал влезе. Носеше листи твърда хартия, Рупърт и безупречно спретнатият Нед Гауън го следваха като кралски адютанти.
- Моля, влезте - казах вежливо.
Както обикновено, Дугал ме пренебрегна, свали нощното гърне от масата и разстла церемониално хартията на неравната дъбова повърхност.
- Готово - рече с доволството на човек, успял да завърши труден проект. - Нед приготви документите. Няма нищо по-хубаво от адвокат, стига да е на твоя страна, нали, Нед?
Всички се засмяха, очевидно в добро настроение.
- Не е много трудно всъщност - отвърна Нед скромно. - Простичък договор.
Той разлисти страниците собственически, направи пауза и смръщи вежди, присещайки се за нещо.
- Нямате собственост във Франция, нали? - попита, като се взираше притеснено в мен през тесните си очила. Поклатих глава и той се успокои, като подреди отново листите. - Е, значи няма друго. Ще трябва само да се подпишете тук, най-отдолу, а Дугал и Рупърт ще са свидетели.
Адвокатът остави мастилницата на масата и като извади чисто перо от джоба си, ми го подаде.
- И какво е това? - попитах аз. Бе по-скоро реторичен въпрос, защото на първата страница ясно пишеше БРАЧЕН ДОГОВОР, с петсантиметрови черни букви.
Дугал потисна нетърпелива въздишка, когато чу тона ми.
- Чудесно виждаш какво е - отвърна. - И освен ако не ти е хрумнала друга чудесна идея как да се спасиш от Рандал, ще го подпишеш и дотам. Нямаме време.
Определено нямах чудесни идеи, макар че бях прекарала час в опити да реша проблема. Тази безумна алтернатива наистина изглеждаше единствената, колкото и да се дърпах.
- Но аз не искам да се женя! - повторих инатливо. Хрумна ми, че моята гледната точка не е единствената в ситуацията. Спомних си за русокосото момиче, с което се беше целувал
Джейми в нишата в замъка. - Може би и Джейми не иска да се жени за мен!
Дугал махна с ръка.
- Джейми е войник, ще стори каквото му се нареди. Ти също - рече остро, - освен ако не предпочиташ английски затвор.
Вторачих се яростно в него, като дишах тежко. Още откакто бяхме тръгнали от стаята на Рандал стресът ми непрестанно се покачваше, още повече сега, когато изборът бе пред мен черно на бяло, така да се каже.
- Искам да говоря с него - казах.
Веждите на Дугал подскочиха.
- С Джейми ли? Защо?
- Защо ли? Защото го карате да се ожени за мен и доколкото виждам, дори не сте му казали!
Това явно нямаше значение за Дугал, но накрая склони и заедно с другите двама отиде да вземе Джейми от общото помещение.
Той се появи не след дълго, а на лицето му се четеше разбираемо недоумение.
- Знаеше ли, че Дугал иска да се оженим? - попитах го още от вратата.
- О, да. Знаех.
- Но млад човек като теб. Имам предвид, няма ли някоя, от която се интересуваш?
Трябваха му няколко секунди, за да разбере какво го питам.
- О, дали съм обещан на някого? Не, не съм добра партия. - Сякаш усети как може да прозвучи това и бързо добави: - Искам да кажа, нямам имоти и живея от войнишка надница.
Потърка брадичка и ме изгледа със съмнение.
- Освен това има награда за главата ми. Никой баща не иска да жени дъщеря си за човек, който всеки момент може да увисне на въжето. Не помисли ли за това?
С жест ясно му показах, че това с бесилото е дребна работа в сравнение с чудовищността на настоящото положение. Опитах за последно.
- Не те ли тревожи, че не съм девствена? - Той се поколеба, преди да отвърне.
- Ами не - каза бавно, - стига да не те тревожи това, че аз съм.
Ухили се, когато видя увисналата ми челюст, и заотстъпва към вратата.