Друговремец [bg]

Дугал смръщи вежди и се съсредоточи яростно върху някаква непокорна кожичка около нокътя си.

- Капитанът беше доста ядосан, че вече са били Джейми. Явно е искал да запази удоволствието за себе си. Но вече нямаше какво да се направи. След това обаче се сети да разпита как е избягал. - Вдигна камата, за да я огледа за нащърбени части по острието, и започна да я остри в камъка, на който седеше. - Още преди да приключи, неколцина войници трепереха. Човекът го бива с думите, не може да му се отрече.

- Да, със сигурност - отвърнах сухо.

Камата стържеше ритмично в камъка. От време на време от метала прескачаше искрица.

- Оказа се, че Джейми е имал малко хляб и сирене в себе си, когато са го хванали. Капитанът се замисли и после се усмихна с такава усмивка, каквато бих намразил и на лицето на баба си. Заяви, че кражбата е сериозно провинение и наказанието трябва също да е сериозно. Осъди Джейми на още сто камшика.

Изтръпнах.

- Но това би го убило!

Дугал кимна.

- Да, така каза и лекарят на гарнизона. Каза, че съвестта му няма да позволи такова нещо и затворникът трябва да се лекува седмица, преди да получи второто бичуване.

- О, колко милостиво. Съвестта му, значи! И какво реши капитан Рандал?

- Отначало не беше доволен, но се примири. След това старши сержантът, който можеше да разпознава истинското припадане от фалшивото, каза на другите да развържат Джейми. Олюляваше се, но се държеше на крака, така че някои от войниците дори се провикнаха одобрително, което не се хареса на капитана. Не му се понрави и когато сержантът взе ризата на Джейми и му я върна, макар че на останалите отново им хареса.

Дугал завъртя острието и го огледа критично. Постави камата на едното си коляно и ме изгледа прямо.

- Знаеш ли, моме, лесно е да си смел, докато седиш в топъл хан и пиеш бира. Не е толкова лесно, когато клечиш на студено поле, край теб фучат мускетни куршуми, а пиренът ти -гъделичка задника. А е още по-трудно, когато стоиш лице в лице с врага си, а по краката ти тече собствената ти кръв.

- Сигурно си прав. - Въпреки всичко бях отмаляла. Потопих ръце във водата и тя охлади китките ми.

- По-късно същата седмица се върнах при Рандал - каза отбранително Дугал, сякаш се опитваше да оправдае действието си. - Поговорихме, дори му предложих компенсация...

- О, впечатлена съм - промълвих, ала направих пауза, когато той ме погледна изпод вежди. - Не, наистина. Мило от твоя страна. Но предполагам, че Рандал е отказал, нали?

- Да, отказа. Още не знам защо, открил съм, че английските офицери като цяло не са много съвестни, когато опре до кесиите им, а дрехи като тези на капитана не са евтини.