За честта на крадеца [bg]

Познавах тази усмивка. Джелем бе открил нещо… в книгата. И искаше да го използва в пазарлък.

Нека си се хили. Какво ли би могъл да намери само за…

Погледнах към прозореца и ясното звездно небе — бе скрито зад тъмни облаци последния път, когато бях буден.

Оле ле…

— Откога съм тук?

Усмивката му направо грейна, щом чу въпроса — и тона, с който го зададох.

— Нощ, цял ден и почти цяла нощ. Скоро ще настъпи Бухалов ден, значи по вашия календар започва нова седмица.

— Бухалов?…

Проклятие! Може и да беше прочел предостатъчно от книгата, за да намери нещо. Но защо беше у него?

— Къде е Деган?

— Ту притичва, ту хуква нанякъде като квачка, а не като пестник. — Джелем пийна още глътка вино и ме погледна в очите. — Питай направо, бездруго вече ме обиди.

— Щом казваш. Защо книгата е у тебе?

Той кимна.

— Така е по-добре. Казано накратко — ти искаше все да ти е пред очите. Накарал си Деган да обещае, че ще я остави до тебе. Послушал те е.

— И ти реши да се възползваш?

— Никой не е искал от мен обещание, че няма да го направя.

— Досещам се, че си открил нещо интересно в нея…

Джелем ме поздрави с вдигната чаша.

— И то ще ми струва скъпо — добавих аз.

Той сложи чашата на масата.

— Това зависи само от тебе. — Отново взе книгата. — Убеден съм, че и ти щеше да разгадаеш немалка част или щеше да платиш на някого, за да я проучи вместо тебе, но за това са нужни и време, и доверие. Съмнявам се, че точно сега имаш в изобилие и едното, и другото.

Не виждах смисъл да възразявам. Той ме беше притиснал в ъгъла и и двамата го знаехме.

— Колко? — попитах и се напрегнах в очакване да чуя зашеметяващо число.

Учудих се — Джелем отхвърли въпроса ми с пренебрежителен жест.

— Пари? За това? Забрави. Вече си ми длъжник, а и защо да ставам алчен?

Явно вече се владеех, щом не се изсмях в лицето му за тези думи.

— Не — продължи Джелем, — мислех си за нещо, от което ще имам по-пряка полза…

— Например?

Той многозначително потропа с пръсти по корицата на книгата.

— Не — наежих се. — Няма да го бъде! Книгата остава при мен.

— Не ме разбра. Не искам книгата — нито съм глупак, нито се стремя към смъртта. Искам обаче да знам защо е толкова важна за тебе. Дрот, ти обикновено не се забъркваш с магии, особено с имперските, затова аз…

— Какво?!

Отметнах завивката и спуснах крака към пода. Изправих се или поне опитах. Краката ми отказаха да носят тежестта на тялото ми и се задържах прав само защото се хванах за таблата на леглото.

— О, внимавай — небрежно ме посъветва Джелем. — Ще мине време, докато краката ти могат да те крепят. Лечебната магия изсмука силата от мускулите около раната, та тя да зарасне по-скоро. Ще се възстановят за ден-два.

— Благодаря, че ме предупреди навреме — изръмжах и се наместих тромаво на постелята.

Вдишах пресекнато и издишах не по-малко пресекнато.

— Значи казваш, че тази книга е за имперската магия!