Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Повторното основаване на централизирана китайска държава под управлението на династиите Суй и Тан не слага край на влиянието на аристократичните фамилии, които завладяват управлението на държавите през предишния междудинастичен период. Както ще видим в глави 20 и 21, борбата срещу патримониализма продължава още три века и едва при династията Сун през XI в. публичната администрация е възстановена на „по – модерна" основа, на която според някои се радва по време на династията Хан. Повторната централизация на китайската държава в крайна сметка успява да възроди институции като изпитната система и меритократичната бюрокрация, които непрекъснато губят почва от аристократи със знатен произход през предходните столетия.
Един от най–интересните въпроси, повдигнати от хаотичните събития през тристате години между падането на Хан и възхода на Суй, не е защо Китай се разпада, а по–скоро защо се обединява отново. Въпросът как да се поддържа политическо единство върху толкова голяма територия едва ли е тривиален. Римската империя никога не се възстановява след своя упадък, въпреки усилията на Карл Велики и различни владетели на Свещената римска империя да сторят това през последвалите години. Би било напълно нормално мултидържавната система от периода след Хан да се утвърди в квазипостоянна система от съперничещи си държави, което в последна сметка се случва в Европа.
Вече обсъдихме частично отговора на този въпрос. Преждевременната модернизация на китайската държава я поставя в ролята на най–мощен организиран социален играч в обществото. Дори след разпадането на централната власт тя е наследена от множество кандидат–династии, които се опитват да копират максимално точно централизираните институции на династията Хан в собствените си граници и да обединят Китай под свое ръководство. Легитимността в последна сметка е резултат от наследяването на небесния мандат, а не от управление на малка местна сатрапия. Чрез копиране на институциите на Хан в своите граници държавите наследници възпрепятстват собственото си разпадане на още по–малки формирования. Това няма нищо общо с процеса на субинфеодация[60], който се разгръща в Европа.
Втората и може би по–важна причина, поради която Китай отново се обединява, е от значение за съвременните развиващи се страни. По време на династиите Цин и Хан в Китай се формира обща култура успоредно с изграждането на силна държава. Тази култура не е основа на нещо, което би могло да се нарече национализъм в съвременния смисъл на думата, тъй като тя е определяща само за тънката прослойка на елитите, които сформират китайската управляваща класа, а не за широките маси от населението. Но съществува силно усещане, че за Китай са определящи общият писмен език, класическият литературен канон, бюрократичната традиция, общата история, общи за цялата империя образователни институции, както и система от ценности, която диктува поведението на елитите както на политическо, така и на обществено ниво. Това усещане за културна общност се запазва дори когато държавата изчезва.
Силата на тази културна общност е най – очевидна, когато се сблъсква с чуждестранни варвари с различни традиции. Всички нашественици, които завладяват части от Китай – хунну, сиенбей, туоба или по–късно джурджени (манджури), монголи, тангути, Си Ся и кидани, – първоначално се стремят да запазят своите племенни традиции, култура и език. Но бързо осъзнават, че не биха могли да управляват Китай, ако не усвоят по–сложните му политически институции. Още повече че китайската култура притежава такъв висок престиж, че ако не се китаизират, трябва да се оттеглят обратно в степите и горите, от които са дошли, ако държат да запазят коренната си културна идентичност.
Китай се обединява отново, защото династиите Цин и Хан установяват прецедента, че властта над цялото е по – легитимна от властта над отделни негови съставни части. Кой има право на властови претенции обаче е сложен въпрос, на който не можем да отговорим изчерпателно, докато не се запознаем по–внимателно с китайските понятия, свързани с политическата легитимност. Междудинастичните периоди в историята на Китай са особено показателни в това отношение, тъй като политическата власт става достъпна за абсолютни аутсайдери – синове на селяни, чужденци със съмнителен етнически произход и необразовани военни без конфуцианско обучение успяват да се домогнат до самите върхове на системата. Китайците проявяват готовност да предоставят легитимност и абсолютна власт на тях и техните потомци поради твърде озадачаващи причини. Ще се върна на този въпрос по–късно, след като разгледаме други периоди на династически промени.