Светлина в пукнатините [bg]

Всички въздъхнаха дружно. Помислили бяха, че Рут може би знае отговора. Но не трябваше да очакват мъдрост от една пияна дърта пироманка.

— Албатросът? — обади се Гамаш.

Стоеше на вратата между дневната и кухнята. Мирна се почуди от колко ли време слуша разговора.

Рут драсна още една кибритена клечка и Гамаш се вторачи в пламтящите й очи, отвъд огъня, чак до овъгленото сърце.

— Това пък какво означава? — наруши мълчанието Жил. — Стар моряк и риба тон?

— Не албакор[62], а албатрос — поправи го Оливие.

— О, за бога! — тросна се Рут, махна рязко с ръка и пламъчето угасна. — Някой ден ще умра и тогава какво ще стане с разговорите ви за култура, тъпанари такива?

— Touche[63] — рече Мирна.

Рут изгледа Гамаш строго още веднъж и се обърна към останалите присъстващи:

— "Балада за Стария моряк"? — Когато видя срещу себе си само празни погледи, опита отново: — Епична поема. Колридж?

Жил се наведе към Оливие и прошепна:

— Нали няма да ни я рецитира? Стига ми поезията у дома.

— Вярно — каза Рут. — Нали хората все бъркат творбите на Одил с Колридж.

— Поне и двамата пишат в рими — намеси се Габри.

— Невинаги — призна Жил. — В последното стихотворение на Одил "ряпа" се римува с "краварник".

Рут въздъхна толкова шумно, че поредната клечка в ръката й угасна.

— Добре, ще се престраша — рече Оливие. — Защо онова, което гледахме, ти напомни за "Балада за Стария моряк"?

Рут се озърна:

— Не ми казвайте, че само ние двамата с Клузо[64] сме получили класическо образование.

— Чакайте малко — включи се Габри. — Сетих се. Не бяха ли старият моряк и Елън Дедженеръс[65] тези, които спасяваха Немо от един аквариум в Австралия?[66]

— Май беше Малката русалка — рече Клара.

— Така ли? — обърна се готвачът към нея. — Защото аз като че ли си спомням…

— Стига! — прекъсна ги Рут с махване на ръка. — Старият моряк носел тайната си, под формата на мъртвия албатрос, увесена на врата си. Знаел, че единственият начин да се отърве от нея бил да разкаже на хората. Да свали бремето си. Затова спрял един непознат, който отивал на сватба, и му разказал всичко.

— И каква била тази тайна? — поинтересува се Жил.

— Морякът убил албатрос, докато плавал — обясни Гамаш и продължи да говори, докато пренасяше панера с хляб от кухнята до масата в трапезарията. — Вследствие на жестокото му деяние Господ отнел живота на всички останали от екипажа му.

— Божке! — възкликна Жил. — То и аз не си падам много по лова, ама не бихте ли казали, че Господ малко е попрекалил?

— Само морякът бил пощаден — продължи Гамаш. — За да се измъчва от чувство за вина. Когато най-накрая го спасили, осъзнал, че ще бъде свободен чак когато разкаже за случилото се.