Кодът на Луцифер [bg]

— Значи не можете да разчетете тази книга? — попита Лурдс.

— Не — отвърна Йоаким.

— А някой от хората ви може ли?

На лицето на Йоаким се изписа нетърпение.

— Уверявам ви, че ако някой от нас можеше да разчете книгата, Олимпия нямаше да ви замеси във всичко това.

— Откога е изгубено познанието в книгата?

— От времето на Константин.

— Как се е изгубило?

— Запознат сте с историята на града.

Лурдс кимна.

— Освен войните, които са се водили за града, имало и много природни бедствия. Земетресения. Пожари. Дори ходът на времето е спомогнал за укриването на Свитъка, докато градът е бил разрушаван и строен отново и отново от различните поколения.

— Ако Свитъкът е бил написан на Патмос…

— Сведенията ни го посочват съвсем ясно.

— Тогава как се е озовал тук?

— По време на своето царуване Константин изпращал много експедиции да търсят и пренасят реликви от живота на Исус Христос, както и от ранното християнство. Знаете, че Римската империя се опитала да унищожи религията ни още в самото й зараждане. Не успяла, но много ценни неща били пръснати, унищожени или изгубени за нас.

— Били са размирни времена — съгласи се Лурдс. — Император Константин искал да опази християнството.

— Един от хората, които търсели християнски реликви, била Елена, майката на Константин — рече Йоаким. — Тя била ревностна християнка и имала огромно желание да опази свещените реликви. По време на пътуванията си открила Братството на Свитъка и отишла на остров Патмос да преговаря от името на сина си. Константин искал само документите да бъдат запазени.

— Понеже бил могъщ владетел и силно вярвал в източноправославното християнство, това звучи съвсем логично. — Лурдс начерта хронологична линия върху страница от личния си бележник. — Значи Свитъкът на радостта е останал на остров Патмос почти четиристотин години след написването си.

Йоаким кимна.

Елена била могъща фигура в двора на император Константин I. Историците приписваха намирането на реликвите от истинския кръст на нея. Параклисът „Света Елена“, изобразяващ горящата къпина в Синай, бил издигнат по нейна заповед. По време на разкопки под храма на Венера, построен близо до Голгота, над гроба на Исус Христос, хората й открили три кръста. Предполагало се, че на един от тях бил разпнат Христос, а на другите — двама крадци.

Според преданията Елена завела една болна жена от Йерусалим да пипне кръстовете. Щом докоснала третия, жената оздравяла. На мястото била издигната Църквата на Божи гроб, а още много църкви били построени след това на светите места.

Според легендата Елена открила и пироните от кръста. Когато се върнала у дома, наредила на един ковач да сложи един от тях в шлема на Константин и втори — в юздата на коня му.