Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Докато минаваше покрай бара, Елиът я спря.

— Нали не си тръгваш?

— Не…

Той протегна ръка и я мушна в нейната.

— Добре. Не искам да си ходиш.

Някой се промъкна зад нея и се наложи тя да пристъпи по-близо до него, достатъчно близо, за да усети топлината, която се излъчваше от тялото му, достатъчно близо, за да може собственото й тяло да започне да се държи по твърде обезпокоителен начин. Изведнъж бе станало горещо. Или липсваше достатъчно въздух, или дробовете й не функционираха.

— Кат – каза Елиът тихо и тя трябваше да приведе главата си още по-близо към него, за да успее да го чуе. Очите му я гледаха втренчено с такава настойчивост, която тя не само желаеше, но за която копнееше – сега вече осъзнаваше това. Той докосна бузата й. – Кат… наистина искам да те целуна, но не мога да кажа дали и ти искаш същото. Толкова си непроницаема.

Стомахът й подскочи, а мислите й бясно запрепускаха. Не съм се целувала с мъж, откакто се разделих с Пол; а преди това не съм целувала никого, освен него, в продължение на петнайсет години.

Поклати глава и си даде сметка, че Елиът може да възприеме жеста й като отказ, докато в същото време тя само се опитваше да потисне обезсърчителния глас в главата си. Сигурно би било приятно поне веднъж да не бъде благоразумна, да не се държи по начина, по който смяташе, че трябва да се държи една отговорна майка. Не му отвърна, а вдигна глава и впи устни в неговите.

Тази първа целувка бе толкова сладка и умела, че тя пристъпи още по-близо, обви ръце около врата му и го целуна още по-дълбоко. След миг дотолкова се забрави, че имаше чувството, че залата и хората изчезват. Стомахът й се сви и тя усети как ръката му я притиска по-силно, сякаш и той искаше това да продължи вечно.

— Искаш ли си питиетата, приятел? – гласът на бармана, долетял иззад Елиът, ги накара неохотно да се пуснат.

— Ще се видим на масата – прошепна тя, преди да продължи към тоалетната.

Щом я откри, се отпусна в удобното кресло в преддверието. Не можеше да спре да се усмихва. Преди да излезе, се опита да си наложи някакво по-малко ликуващо изражение, обаче лицето й отказваше да се подчини.

Когато се върна в ресторанта на клуба, Д’Арси се смееше на нещо, което Джош бе казал, а Елиът разсеяно оглеждаше залата. Очите му докоснаха тези на Скай нежно, като допир на коприна до кожа. Тя се вмъкна до него и той обви раменете й с ръка, като я притегли до себе си. Д’Арси разцъфна в усмивка, сякаш това бе нейно дело.

Джош хвана ръката на жена си, като се опасяваше да не се разпищи от удоволствие, и заразпитва отново Кат за работата й, за което тя му бе благодарна.

Много скоро превали полунощ и Д’Арси погледна неохотно Джош.

— Имаме срещи утре сутрин, както и двама синове, които обикновено се будят в пет сутринта, така че може би трябва да вървим.

— Така е – съгласи се той. – Не мисля, че бавачката е намерила вълшебен начин да ги накара да спят до седем.

— Ако е успяла, дай ми телефона й – каза Кат. – И аз имам две деца, които се будят с изгрева на слънцето.

— Надяваме се вие, двамата, да се събудите утре сутрин с нещо по-приятно – каза безсрамно Д’Арси, което накара Джош да изпъшка и да се изправи.

— Определено стана време да си ходим – каза той. – Благодаря ти, Кат, че се отнесе толкова благосклонно към неуместните опити на Д’Арси да ви сватоса. И Елиът, скоро ще се видим, нали, надявам се? Знаеш, винаги имаме стая за теб.

След последвалата суматоха от здрависвания и целувки Кат и Елиът останаха сами. Тя си даваше сметка, че той притиска крак до нейния, че ръката му се насочва към рамото й, че я кара да се чувства дръзка, жива и дори желана.