Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Джош забрави да спомене, че архивите се намират в някогашния замък на Джесика Мей – добави Елиът. – И че двамата с Д’Арси живеят там. Толкова се забавлявахме, пиехме калвадос всяка вечер и организирахме невероятни вечери в градините. Вълшебно място е. Забравих да се върна у дома.

— Трябва да дойдеш с Елиът следващия път – каза Д’Арси, като се притисна още повече към съпруга си.

— О, не – каза Кат, внезапно обзета от раздразнение. – Двамата с Елиът не сме… Само му помагам за някои проучвания.

— Нищо, пак ела – каза лукаво Д’Арси. – Всеки, който прекоси подвижния мост на замъка, се влюбва, нали така – попита тя Джош.

Той се усмихна и хвана ръката й.

— Ще отидем да вземем питиета за всички, преди Д’Арси окончателно да те смути, Кат. Обещавам ти, че ще я накарам да преразгледа светските си обноски. Какво ще пиеш?

— „Негрони“? – попита Елиът, което бе добре, защото тя сякаш бе изгубила дар слово. Да се влюби в Елиът, засега оставаше в кръга на фантазията, която бе приоритет на киното. Кимна.

Джош и Д’Арси се отправиха към бара прегърнати, а любовта и щастието им бяха толкова очевидни, че на Кат й се привиждаше някакво сърце, което се изписва над главите им.

Чу се как въздъхна.

— Видя ли какво имах предвид? – каза Елиът. – Обсебващи.

— Такива са. Ако не бяха толкова мили, човек можеше да ги намрази. От колко време са женени?

— От шест години. И имат четиригодишни момчета близнаци.

— Шегуваш се.

— Не.

— Ау! – Кат поклати глава. – Великолепни са. Това място е великолепно. И в знак на благодарност за цялото това великолепие се надявам, че ще мога да отговоря на останалите ти въпроси. Дали нямаш…

Не се наложи да завърши въпроса си. Елиът бръкна в джоба си.

— Прилича ли на нея?

Извади черно-бяла квадратна снимка. Качеството бе първокласно. На нея се виждаше красива жена, манекен, по-скоро слаба – кръстът й бе изключително тънък. Тя стоеше в някакъв салон до голям свещник. Носеше невероятна булчинска рокля, за която Кат предположи, че е от най-ранните колекции на Диор – салонът определено приличаше на салон в модната му къща. Бюстието на роклята бе същото като това на роклята, в която Кат бе облечена, и по същия начин издължаваше талията и подчертаваше извивката до началото на ханша. Можеше да се приеме, с малко повече въображение, че моделът, който се усмихваше пред камерата, бе по-млада и изключително ефектна версия на бабата на Кат.

— Откъде я имаш? – попита бавно Кат.

— От Джош. Той е агент и представлява наследниците на Джесика Мей. Бях във Франция преди две седмици и му казах какво проучвам. Когато споменах името Марго Журдан, той ми каза, че може би ще може да ми помогне. Има енциклопедични познания за творчеството на клиентите си. Както и да е, трябваше да се срещна с него утре, за да разбера какво е намерил, но получих съобщението ти и отидох право в хотела му. Джесика Мей е направила тази снимка на Марго Журдан на първото ревю на Кристиан Диор през 1947 година. Публикувана е била във френския „Вог“. За щастие, Мей бе запазила и програмата с бележки за ревюто и в тях се казва, че по време на войната Марго храбро е работила за Спомагателните женски военновъздушни сили на Англия и се е върнала в родната си Франция през 1945 година. Това прави тази жена моята Марго.