Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Баба ми има вила в Корнуол. Ще отида там в неделя. – Погледна към снимката на Марго Журдан, представяща рокля в модния салон на Кристиан Диор. – Ако си свободен, можеш да дойдеш с мен да хвърлиш един поглед. След това ще ти разкажа какво знам за връзката с Диор – което не е много.

— Ще бъде чудесно – каза Елиът. – След това, преди Джош и Д’Арси да седнат, попита Кат: – Добре ли си?

Тя кимна, въпреки че не бе сигурна дали казва истината.

Обаче във водовъртежа на последвалия интересен разговор Кат изтласка тайното минало на баба си назад в мислите си. Дори откри, че се смее и се забавлява повече, отколкото от дълго време насам, особено когато Д’Арси започна да я разпитва за работата й.

— Най-общо казано, работата ми се състои в това да гарантирам, че всички модни артикули, с които разполага музеят – ветрила, дрехи, обувки, шапки, перуки – се съхраняват добре, докато в същото време могат да бъдат изложени пред публика, когато и където се наложи – обясни Кат. – Един ден преработвам манекен – буквално – като отнемам от бюста и изтънявам талията, за да бъде подходящ за съответната епоха и дреха, която ще се излага върху него. Или правя отливка на копче, за да поръчам ново на мястото на повреденото. Или съм в лабораторията да анализирам синтетичната материя на съвременна придобивка, за да определя дали се налага да се съхранява в контролирана за влага и температура среда. Всички смятат, че най-старите дрехи изискват най-много грижи, но всъщност памукът, вълната и коприната са много устойчиви. Тъканите на сегашните дизайнери, направени от какво ли не, от полиуретан до влакна от екзотична дървесина, са най-трудни за съхранение.

Скоро коктейлите бяха изпити и Елиът се изправи.

— Ще донеса още питиета – каза той. – И ще се покажа на всички по пътя – той направи гримаса.

— Само дванайсет души ме попитаха къде си, докато отивах към бара. Така че приготви се.

Докато Елиът се отдалечаваше, Д’Арси се приведе към Кат.

— Елиът е много почтен човек, един от най-добрите – освен съпруга ми, разбира се. – Тя се усмихна на Джош. – Съжалява за всичко, което е вършил като млад, освен за Джулиет, дъщеря си. И аз имам минало, за което някак си съжалявам, затова прекрасно знам как то може да те направи по-добър. Гостува ни във Франция два пъти годишно, за да провежда курсове по творческо писане, за които взема от участниците такса, колкото да покрие разходите, и винаги в групата има по няколко жени, които са готови да зарежат писателските си амбиции и да се хвърлят на врата му. Но той никога не флиртува с тях. Съвършен професионалист е, въпреки че миналото му може би подсказва друго, и въобще не е човек, който завързва случайни връзки само защото може. Бях във висша степен изненадана – и ми стана много приятно, когато Джош ми каза, че ще доведе някого тази вечер.