Warcraft - Нощта на Дракона

Ириди му се довери, но беше готова да призове жезъла на наару. Рапторите пристъпваха напред-назад, привиквайки към светлината, която Ронин беше намалил. Ириди ги огледа внимателно и забеляза, че повечето от тях имаха белези, а някои дори бяха наскоро ранени. Жрицата си спомни за битката на пристанище Менетил. Рапторите продължаваха да пристъпват нервно. От време на време се разнасяше вой — всяко от съществата издаваше различни гърлени звуци. Ириди протегна ръка, за да призове жезъла си, чудейки се дали щеше да й помогне да разбере езика им.

— Там има още — каза Ронин, прекъсвайки мисълта й.

— Още? Колко?

— Трудно е да се каже. Достатъчно, бих казал аз — той се огледа наоколо. — Като ги гледам, явно доста са пострадали в пристанището Менетил. Джуджетата са ниски, но мускулести и се бият храбро. Трудно можеш да им се опреш дори с бързина и остри зъби и нокти.

Ронин се изправи.

— Хм… Изглежда водачът им приближава.

От мрака се появи по-едър и лъскав раптор, окичен с повече пера от станалите. Тялото му беше яркочервено на златни и сини ивици. Той вървеше уверено като крал… или кралица. Ириди не можеше да определи пола му. Другите раптори наведоха глави, докато водачът им продължи да пристъпва към магьосника и жрицата. Някои от гущерите извиваха вратове, показвайки най-меката и лесно ранима част от телата си.

— Така отбелязват надмощието му — обясни магьосникът.

— Мъжки ли е или женски?

— Много добър въпрос.

Ириди почака, но той не продължи. Това, което имаше най-голямо значение в момента, беше какво точно иска лидерът на рапторите и дали двамата можеха да се спасят от евентуалната им атака.

— Приготвил съм няколко трика, така че не се тревожи — прошепна Ронин, сякаш беше прочел мислите й. — Просто съм любопитен защо група месоядни гущери се отнасят с нас така, като че ли сме по-големи и ужасни от самите тях.

Водачът на рапторите спря от другата страна на източника на светлината. Първо погледна към Ириди, а после към магьосника. След това заръмжа към Ронин. Жрицата беше готова да реагира, но Ронин нежно я потупа по рамото.

— Този приятел иска да ни каже нещо. Да видим дали ще успеем да го разберем.

Рапторът изръмжа отново, но този път с друг тон. Ириди слушаше внимателно и й се стори, че не долавя враждебност в звуците.

— Мисля, че иска да се помири с теб — предположи Ириди.

— И аз си помислих същото. Интересна идея, да говориш за мир с месояден звяр. Не че не съм преживявал и по-странни неща.

За изненада на Ириди, магьосникът пристъпи към раптора. Ронин не откъсваше очи от неговите. Докато се подготвяше, той се провикна към Ириди.

— Винаги ги гледай в очите. При тях постоянно има борба за власт и, ако се подхлъзнеш, ще им паднеш в очите. А това трудно се поправя — той се засмя. — Това е нещо, което научих през годините, когато бях дипломат…