За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XI
За помислите
Някой си Марсий сънувал веднъж, че прерязва гърлото на Дионисий. Последният го предал на смърт, като казал, че той не е можел през нощта да сънува такова нещо, ако през деня не го е помислил. Това е било акт на жестока тирания, защото той даже и да си е помислил това, не е извършил покушение. Законите трябва да предвиждат наказания само за външни действия.
Глава XII
За скверните думи
Нищо не прави така произволно престъплението «оскърбление на величеството», както скверната дума. Думите са толкова податливи на всякакви тълкувания, разликата между неделикатността и злата умисъл — толкова голяма, а изразите, които употребяваме за това, толкова малко, че законът не може в никакъв случай да предвиди смъртно наказание за думи, без поне да посочи точните изрази, за които то се дава.
Думите не влизат в състава на престъплението; те остават само в сферата на мисълта. В повечето случаи тяхното значение е не в самите тях, а в тона, с който са произнесени. Често едни и същи думи се повтарят в различен смисъл; техният смисъл зависи от връзката им с другите неща. Понякога мълчанието е по-изразително от всякакви думи. Няма нищо по-неуловимо от това. И как може от него да се прави престъпление за оскърбление на величеството? Навсякъде, където е установен такъв закон, няма не само свобода, но дори и сянка от свобода.
Според манифеста на покойната руска царица, издаден против рода Долгоруки, единият от князете бил осъден на смърт за това, че говорел неприлични думи, отнасящи се до нейната особа; а другият — че изтълкувал злонамерено нейните мъдри разпоредби за империята и оскърбил нейната свята личност с непочтителни изрази.
Аз съвсем не претендирам да отслабя негодуванието, което хората трябва да изпитват против тия, които искат да помрачат славата на техния господар; но ще кажа направо, че за да се смекчи деспотизмът, едно просто поправително наказание е много по-уместно, отколкото едно обвинение в оскърбление на величеството, винаги страшно дори за самата невинност.
Такива деяния се вършат не всеки ден; едно лъжливо обвинение, опиращо се на едни или други факти, може лесно да бъде изяснено. Думите, които съпровождат едно действие, получават смисъла на това действие. Така например оня, който излиза на площада и подстрекава поданиците към бунт, е виновен в оскърбление на величеството, защото неговите думи са съпроводени с действие и са част от това действие. Наказания се налагат не за думите, а за извършеното действие, при което тези думи са били казани. Думите стават престъпление само когато подготвят престъпното действие, когато го съпровождат или когато го следват. Всичко се обръща наопаки, когато от думите се прави престъпление, подлежащо на смъртно наказание, вместо те да бъдат разглеждани само като признак на такова престъпление.
Императорите Теодосий, Аркадий и Хонорий писали на преторпрефекта Руфин: «Ако някой говори лошо за нашата особа или за нашето управление, ние не бихме желали да го наказваме; ако той е говорел от лекомислие, на това не трябва да се обръща внимание; ако е говорел от безумство, трябва да го съжаляваме; ако това е обида, трябва да му простим. Затова, като оставяте нещата така, както са, довеждайте всичко до нашето знание, за да можем ние, преценявайки думите според хората, добре да претеглим дали да предадем тия хора на съд, или да не им обърнем внимание.»
Глава XIII
За писмените съчинения
Писменото слово е нещо по-трайно от устното; но ако не подготвя условия за престъпление за оскърбление на величеството, то не е материал на такова престъпление.
Август и Тиберий са наказвали за него, но именно като за оскърбление на величеството: Август, когато е ставало дума за писания против знаменити мъже и жени, а Тиберий, когато такива писания са били насочени против него. Нищо по-пагубно от това не е имало за римската свобода. Кремуций Корд е бил обвинен, че в своите летописи е нарекъл Касий последния измежду римляните.
Сатиричните съчинения са съвсем неизвестни в деспотическите държави, където поради потисничеството, от една страна, и невежеството, от друга, у никого няма нито способност, нито желание да се занимава с това. В демократическите държави те не се възпират по същата причина, по която в едноличните управления се забраняват. Тъй като са насочени обикновено срещу силните на деня, те приятно дразнят злорадството на управляващия народ при демокрацията. В монархията ги забраняват; но там те са по-скоро предмет на полицейски мерки, отколкото на съдебни преследвания. С хапливостта си те могат да забавляват обществото, да носят утешение на недоволните, да отслабят завистта към високопоставените, да дават на народа сила търпеливо да понася страданията и даже да го карат сам да се смее над тях.