Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Лесно е за тебе, защото имаш въображение — отвърна Дайана, — но какво щеше да правиш, ако се беше родила без въображение? Ти сигурно вече си го написала, твоето съчинение?

Анн кимна, като положи усилие да няма самодоволен вид, но съвсем безуспешно.

— Написах го миналия понеделник вечерта. То се казва „Ревнивата съперница или смъртта не ги раздели“. Прочетох го на Марила и тя каза, че било от глупаво по-глупаво. После го прочетох на Матю и той каза, че било чудесно. Ето такава критика обичам. То е тъжна и сладка история. Аз, да ти кажа, плаках като дете докато го писах. То е за две красиви девойки, на име Корделия Монтморенси и Джералдайн Сеймър, които живеели в едно и също селище и били свързани с предано приятелство. Корделия била много тъмна брюнетка с венец от тъмна като нощ коса и искрящи черни очи. Джералдайн била царствена блондинка с коса като златна прежда и кадифени виолетови очи.

— Никога не съм виждала някой с виолетови очи — промълви неуверено Дайана.

— И аз не съм. Само си ги представих. Исках нещо необикновено. Джералдайн имала алабастрово чело. Аз намерих какво е „алабастрово чело“. Това е едно от предимствата да си на тринайсет години. Знаеш много повече, отколкото, когато си била на дванайсет.

— Добре, какво е станало с Корделия и Джералдайн? — попита Дайана, която започваше да се чувства доста заинтересувана от тяхната съдба.

— Те расли и хубавеели, докато станали шестнайсетгодишни. Тогава Бъртрам де Вър дошъл в родното им село и се влюбил в русата Джералдайн. Той й спасил живота, когато нейният кон се подплашил и побягнал, повличайки двуколката й; тя припаднала в неговите ръце и той я носил три мили до дома й, защото — нали разбираш? — колата била цялата на парчета. Видя ми се много трудно да си представя предложението за женитба, понеже нямах опит, който да използвам. Питах Руби Гилис дали знае нещо за това как мъжете правят предложение, защото си помислих, че тя трябва да ги знае тия работи, като има толкова много омъжени сестри. Руби ми каза, че се скрила в килера в хола, когато Малкълм Андрюс направил предложение на сестра й Сюзан. Тя ми разправи, че Малкълм казал на Сюзан, че неговият баща му подарил стопанството, и след това Малкълм рекъл: „Какво ще кажеш, скъпото ми момиче, ако се задомим наесен?“. Сюзан казала: „Да… не… не знам… чакай да видя…“ — и след това веднага се сгодили. Но на мен такова едно предложение не ми се видя чак толкова романтично, та в края на краищата трябваше да си го представя колкото мога сама. Направих го много цветисто и поетично: Бъртрам паднал на колене (макар Руби Гилис да казва, че това не се правело в днешно време), а Джералдайн го приела с реч, дълга цяла страница. Мога да ти кажа, че тази страница ми струва много труд. Преписах я пет пъти и я смятам за мой шедьовър. Бъртрам й поднесъл пръстен с брилянт и рубинена огърлица и й казал, че ще отидат на сватбено пътешествие в Европа, понеже бил страхотно богат. Но тогава, уви, сенки помрачили техния път. Корделия била тайно влюбена в Бъртрам и когато Джералдайн й казала за годежа, изпаднала направо в бяс, особено когато видяла огърлицата и брилянтния пръстен. Цялата й обич към Джералдайн се превърнала в дълбока омраза и тя се заклела, че никога няма да допусне приятелката й да се омъжи за Бъртрам. Но се преструвала, че е все така вярна на Джералдайн. Една вечер двете стояли на моста пред буен поток и Корделия, която мислела, че са сами, бутнала Джералдайн през ръба с диво, подигравателно „Ха-ха-ха!“. Но Бъртрам видял всичко й веднага се хвърлил в течението, като викнал: „Аз ще те спася, моя прекрасна Джералдайн!“ Но уви, той би забравил, че не знае да плува, и двамата се удавили прегърнати. Скоро след това течението изхвърлило телата им на брега. Те били погребани в един гроб и погребението им било грандиозно, Дайана. Много по-романтично е да завършиш разказ с погребение, отколкото със сватба. Колкото за Корделия, тя се побъркала от угризения на съвестта и била затворена в лудница. Реших, че това беше поетично възмездие за престъплението й.