Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Майкъл помилва гърба й и я притисна към себе си. Ала коравата мъжка плът, която се опря в корема й, разруши магията на мига и я върна рязко в действителността. Тя се отдръпна, цялата трепереща, готова да изпищи.
Вината беше нейна, не негова. Сложи ръце на раменете му, отдръпна се още малко и проговори с привидно безгрижие:
— Това ще убеди всички, че сме мъж и жена.
Видя ужаса в учите му, болката от прекъснатата целувка, бързото пулсиране на вратната вена и изпита презрение към себе си. Не бе успяла да остане на разстояние и сега той трябваше да плаща за слабостта й.
Тъй като беше по-силен от нея, Майкъл бързо успя да скрие чувствата си под маската на хладна веселост.
— Май прекалихме. Мъж и жена, женени от десетина години, не се целуват след вечеря. Хайде да го направим по-достоверно.
Той вдигна брадичката й и отново притисна устни към нейните. Когато я пусна, Катрин разбра, че втората целувка го е оставила равнодушен. С нея беше друго. Бързото, бегло докосване беше достатъчно да разпали отново огъня във вените й. Изпълнена с отчаяние, тя се запита защо животът е толкова труден. Щеше да бъде много по-просто, ако тя беше неспособна да изпитва желание.
Майкъл сложи ръка на гърба й и я поведе към салона.
— Мисля, че направихме всичко, което се искаше от нас, и е време да се оттеглим. Толкова съм изтощен, че ей сега ще заспя.
Катрин си припомни, че той щеше да спи до нея на пода, и се почувства още по-зле. Сигурно цяла нощ нямаше да затвори очи.
Майкъл лежа буден до късно през нощта, неспособен да се успокои. Лицето на Катрин след тази проклета, невнимателна целувка го преследваше. Естествено тя я бе предизвикала, но намеренията й бяха невинни. Той, а не тя, бе превърнал обикновената прегръдка в пламенна физическа жажда.
Когато се отдели от него, очите й бяха пълни със страх. Той се мразеше, че й е причинил това. Тя го смяташе за приятел, доверяваше му се, беше зависима от него в ситуация, която щеше да определи живота й. А след целувката се отнасяше с подозрение към него, дори се уплаши, когато той заключи грижливо вратата на спалнята им. Тялото й беше сковано. Дали се опасяваше, че той ще й натрапи близостта си? Не му каза нито дума, само безмълвно отиде зад паравана, за да свали вечерната рокля.
Нощницата й беше дебела, безформена, напълно непрозрачна. Въпреки това Майкъл я пожела с нова сила.
Беше положил огромни усилия да се държи естествено, като че беше напълно нормално двамата да спят в една стая. Устрои постелята си колкото можеше по-далече от леглото й. Угаси грижливо всички свещи, съблече се бързо и се пъхна под завивките.
Поведението му очевидно я беше успокоило, а и умората си каза думата, защото тя заспа много бързо. Той й завидя за чистата съвест, резултат от това, че беше светица, не грешница. Доказателство за покварения му характер беше, че не можеше да потисне задоволството си от близостта им, от факта, че бе реагирала на целувката му с желание, равно по сила на неговото. Макар че беше добродетелна съпруга, тя също усещаше сексуалното привличане помежду им.
По-добре да беше студена и безчувствена, повтаряше си горчиво Майкъл. Докато се взираше в мрака и се вслушваше в шума на морето, той се опитваше да си отговори дали принципите й ще бъдат достатъчно силни, за да й попречат да стори непоправимото.
23
Катрин отметна глава назад и се засмя срещу вятъра.
— Прекрасно!
Майкъл се съгласи безмълвно, но погледът му беше устремен към фигурата й, не към бушуващите вълни дълбоко долу в подножието на скалата. Тя изглеждаше прекрасна и тайнствена като сирената, нарисувана от Кенет, застанала на дивия скалист бряг и запяла омайваща песен, която тласкаше моряците към гибел. Ако сирената е била прекрасна като Катрин, онези бедни дяволи са умирали щастливи, каза си с усмивка Майкъл.
Дейвин Пенроуз разведе гостите из Скоул, показа им забележителностите и представи Катрин и съпруга й на местните жители. Островитяните се отнасяха сдържано към внучката на лерда. Замислени, леко подозрителни погледи се местеха от нея към констейбъла, докосваха Майкъл и се връщаха на лицето й. Трябваше първо да им докаже, че е годна да им стане господарка.
Майкъл предположи, че една от причините е красотата й. Обитателите на това отдалечено кътче трудно можеха да повярват, че една толкова прекрасна жена е годна да управлява цял остров. С времето щяха да разберат, че са имали голям късмет.