Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Поклатих глава. Не можех да мисля за нищо друго. Побързах да се обадя на Сингх и му съобщих какво съм научил за Шах. Той обеща да проучи веднага нещата.
Задрямал съм и съм спал към половин час. Унесъл съм се, без да искам. Уж седях на стола при прозореца и гледах как помръкват и последните лъчи сива светлина, а после, когато се събудих рязко, навън беше нощ и по стъклото блъскаше проливен дъжд. Звънеше една от полицейските линии. Амрита влезе от антрето, но аз я изпреварих.
— Господин Лучак? — Обаждаше се Сингх. — Успях да се свържа с господин А. Б. Шах в дома му в Делхи.
— Е?
— Наистина именно той е получил телеграмата на вашия приятел господин Бронстийн. Сподели, че го уважава много и че незабавно е пратил един свой подчинен от фондацията, младеж на име Р. Л. Дхаван, който е тръгнал, за да ви помага като екскурзовод и преводач.
— Пратил ли? Имате предвид от Делхи в Калкута, така ли?
— Именно.
— И къде е той?
— И господин Шах вече се питал. Ние също.
Поискахме много подробно описание на господина и как е бил облечен, когато са го видели за последен път.
— И?
— И, господин Лучак, както личи, господин Р. Л. Дхаван е бил през цялото време с нас. Миналия четвъртък следобед трупът му е намерен в сандък на гара Ховра.
В десет и нещо спря токът. Бурята и проливният дъжд отвън бяха навлезли в някакво царство на яростта, каквото не бях виждал никога. Светкавиците раздираха през няколко секунди небето и осветяваха стаята по-добре от двете свещи, които беше донесъл пиколото. След първоначалния потоп улиците бързо се наводниха, от час на час плашещият порой ставаше все по-силен. По Чоуриндхи не се виждаха светлини. Запитах се как ли милионите бедняци оцеляват в брезентовите си колиби в нощ като тази й какво правят хората без покрив над главата.
„Сега Виктория е някъде там.“
Простенах на глас и тръгнах да обикалям из стаята. Вдигнах слушалката на единия, после и на другия телефон, за да звънна на Сингх. Телефоните не работеха.
Заместник-управителят се качи да го обясни на сънения полицай в съседната стая и да ни се извини. Хиляди телефони в квартала били изключени. Той бил пратил човек в телефонната компания, но вече били затворили. Никой не знаел кога телефоните ще проработят. Понякога минавали дни, докато ги оправят.
След като служителят от хотела си тръгна, извадих дрехите от гардероба и ги прехвърлих върху пръчката за завесата в банята.
— Какво правиш? — попита Амрита.
Говореше неясно. От близо четирийсет часа не беше спала. Очите й бяха уморени, с тъмни кръгове.
Не й отговорих, само издърпах тежката кръгла пръчка за закачалките. Беше дълга близо метър и двайсет и аз почувствах в ръката си тежестта й. Подпрях я зад стола при вратата. Някъде наблизо падна гръм и за миг светкавицата озари всичко наоколо със стробоскопска яснота.
В единайсет и десет на вратата се почука силно. Амрита трепна и се събуди, както седеше на стола, а аз се изправих и вдигнах тежката пръчка.
— Кой е?
— Следовател Сингх.
Сикхът беше с тропическа каска и с черен дъждобран, по който се стичаше вода. В коридора стояха двама мокри до кости полицаи.
— Господин Лучак, бихме искали да дойдете с нас по важен въпрос.
— Къде, господин следовател?
Сингх изтръска водата по каската си.
— До моргата „Сасун“. — Амрита неволно си пое въздух, затова следователят побърза да добави: — Извършено е убийство. Убит е един мъж.
— Мъж ли? Това свързано ли е с… как му беше името? С Дхаван?
Сингх сви рамене. По килима закапа вода.
— Не знаем. Убийството е извършено по начин, който ни кара да смятаме, че е свързано с мафията. С капаликите, ако щете. Бихме искали да ни съдействате, докато установяваме самоличността.
— Според вас кой е убитият?
Той отново сви рамене.
— Ще дойдете ли, господин Лучак? Колата чака.
— Не — отсякох аз. — И дума да не става. Няма да оставя Амрита.
— Но за да се установи самоличността…
— Снимайте го, господин следовател. В полицейското управление има фотоапарат, нали? Ако нямате, ще чакам в сутрешните вестници снимка в едър план. Както личи, жителите на Калкута обичат да гледат снимки с трупове, точно както ние в Щатите обичаме да разглеждаме комикси.
— Боби! — спря ме Амрита. Гласът й беше пресипнал. И двамата бяхме изтощени. — Господин следователят просто се опитва да помогне.
— Да — казах аз. — Лоша работа. Няма да те оставям повече сама.
Амрита взе дамската си чанта и чадъра.
— И аз ще дойда.
Ние със Сингх я погледнахме учудено.
— Телефоните не работят — обясни тя. — Не може да ни се обади никой. Минаха двайсет и четири часа, а още не са поискали откуп. Изобщо не са се свързали с нас Щом това може да е от помощ, хайде да го направим още сега.