Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Онази нощ ние с Амрита се любихме. Не беше първият път след Калкута, но бе първият път, когато забравихме всичко освен самите себе си. После Амрита заспа с глава, положена върху гърдите ми, а аз продължих да лежа и да гледам как падащите метеори си прорязват път през августовското нощно небе. Преди да се унеса, преброих двайсет и осем.
Амрита е на трийсет и осем години, скоро ще стане на трийсет и девет. Сигурен съм, че лекарят й ще препоръча амниоцентеза. Смятам да я убедя да не се подлага на това. Амниоцентезата помага главно когато родителите искат да махнат зародиша, в случай че има генетично заболяване. При нас едва ли има такова нещо. Чувствам, чувствам много силно, че всичко ще бъде наред.
Най-добре този път да ни се роди момче, но и момиче да е — чудесно! С бебе в къщата ще има мъчителни спомени, но ще ни боли по-малко, отколкото ни боли сега — вече толкова време!
И досега смятам, че на някои места има прекалено много нечестивост, за да ги изстрадваме. Понякога сънувам атомни гъби, които се издигат над града, и човешки силуети, танцуващи на фона на пламтящата клада, каквато навремето е била Калкута.
Някъде има черни хорове, готови да възвестят Века на Кали. Сигурен съм. Както съм сигурен и че Кали винаги ще има покорни слуги.
„Насилието е власт, господин Лучак.“
Детето ни ще се роди през пролетта. Искам то да вкуси от всички радости на хълмовете под ясното небе, на топлото мляко с какао в зимните утрини, на смеха сред тревата на неделния летен следобед. Искам детето ни да чува приятелските гласове на добрите книги и още по-приятелското мълчание в компанията на добрите хора.
Не съм писал поезия от години, но наскоро си купих голяма тетрадка с твърда подвързия и бели страници, където пиша всеки ден. Не е поезия. Не е за издаване. Това е разказ — всъщност поредица от разкази за приключенията на няколко приятели, които са твърде различни един от друг. Има говореща котка, безстрашно оправно мишле, галантен, но самотен кентавър и суетен ястреб, който се страхува да лети. Това е разказ за храбростта и приятелството, за кратки пътешествия до интересни места. Сборникът е да си го четеш преди лягане.
Песента на Кали е заедно с нас. И то от много отдавна. Хорът й става все по-силен и силен, и силен.
Но има и други гласове, които могат да се чуят. Има и други песни, които могат да се пеят.