Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Аз кимнах. Не реагирах по никакъв начин на новината. Върнах се в стаята и изчаках спокойно Амрита да приключи с разговора. И през цялото това време в мен се надигаше безумен смях, а писъците на гнева блъскаха по клетката, в която бяха хванати, за да излязат на свобода.
Някъде в пет следобед в онзи безкраен ден слязох във фоайето. Беше ме обзело чувството за клаустрофобия и в един момент вече ми беше трудно да дишам. Но не ми олекна и във фоайето. От магазина за сувенири си купих една пура, ала администраторът продължаваше да ме зяпа, а състрадателният поглед на заместник-управителя граничеше с възмущение. Стори ми се, че едно семейство мюсюлмани във фоайето си шушукат нещо за мен, от кафенето в градината дойдоха няколко сервитьори, които започнаха да ме сочат и да извиват глави, и това вече не беше плод на въображението.
Побързах да се върна на шестия етаж — хукнах нагоре по стълбището, за да се поосвободя от натрупалата се енергия. Заради английския обичай вторият етаж да се нарича първи се наложи да взема на бегом още две стълбищни площадки. Когато стигнах коридора на нашия етаж, едвам си поемах въздух и бях плувнал в пот. Към мен бързаше Амрита.
— Нещо ново? — попитах аз.
— Просто си спомних нещо важно — отговори тя запъхтяна.
— Какво?
— Ейб Бронстийн! Онази първа вечер на излизане от летището Кришна спомена Ейб Бронстийн. Явно наистина е свързан по някакъв начин с Американската образователна фондация в Индия или с някого в нея.
Тя отиде да поговори със сержанта от полицията в стая шестстотин и четиринайсета, а аз помолих да ме свържат по телефона с Щатите. Въпреки че полицаят в помещението с централата ускори нещата, трябваше да чакам половин час. Направо щях да припадна, когато чух познатия провлачен глас в Ню Йорк.
— Добро утро, Боби! Откъде се обаждаш, да те вземат мътните? Имам чувството, че от Луната.
— Изслушай ме, Ейб. Много те моля.
Възможно най-кратко му разказах как Виктория е изчезнала.
— Уф, мамка му — простена Ейб. — Мамка му, мамка му, мамка му.
Въпреки че ни деляха шестнайсет хиляди километри и връзката беше лоша, долових в гласа му огромна болка.
— Слушай, Ейб, чуваш ли ме? Сред заподозрените е един тип на име Кришна… П. З. Кришна… но според нас истинското му име е Санджай или нещо от тоя род. Миналия четвъртък ни посрещна на летището. Чуваш ли ме? Добре. Та този Кришна каза, че работел в АОФИ… Американската образователна фондация в Индия, да… да… и че е дошъл да ни вземе по молба на шефа си. Двамата с Амрита не помним името на шефа, което ни каза. Но той спомена и твоето име, Ейб. Изрично го спомена. Ало!
— Шах — каза Ейб през кухия кънтеж.
— Какво?
— Шах. А. Б. Шах. Веднага след като заминахте за Лондон, му изпратих телеграма с молба да ви помогне, ако се наложи.
— Шах — повторих аз и си записах набързо името. — Страхотно. Къде можем да го открием, Ейб? Има ли го в телефонния указател на Калкута?
— Не, Боби, той не е в Калкута. Редактор е в „Таймс ъф Индия“, но е и съветник по културните въпроси в АОФЙ в Делхи. Познавам го от едно време, когато преподаваше в Колумбийския университет. А за тоя копелдак Кришна изобщо не съм и чувал.
— Благодаря ти, Ейб, помогна ми много.
— Ужасно съжалявам, Боби. Как го понася Амрита?
— Справя се прекрасно. Твърда е като скала, Ейб.
— Ааа! Всичко ще бъде наред, Боби. Наистина. Ще ви върнат Виктория. Не се притеснявай.
— Да.
— Съобщи ми, когато нещата се уредят. Ще бъда у майка ми. Имаш номера, нали? Обади се и ако мога да помогна с нещо. Уф, да го вземат мътните. Всичко ще се оправи, Боби.
— Дочуване, Ейб. Благодаря.
Амрита не само беше съобщила на Сингх, но сега разговаряше по телефона с третия от трите големи вестника в Калкута. Даваше нареждания на властен хинди.
— Трябваше да го направим по-рано — каза ми тя, след като затвори. — А сега ще излезе чак в утрешния брой.
Беше поръчала обяви на половин страница във всеки от вестниците. От редакциите щяха да дойдат да вземат копия на снимката, която бяхме предоставили на полицията. За всякакви сведения, свързани със случая, обещавахме възнаграждение от десет хиляди долара и други петдесет хиляди — ако ни върнеха Виктория жива или ни съобщяха къде да я намерим, за да я приберем здрава и невредима, без да задаваме излишни въпроси.
— Господи — възкликнах като последния глупак, — откъде ще вземем петдесет хиляди долара?
Амрита погледна през прозореца към вечерния хаос по улицата.
— Бях готова да предложа два пъти повече — поясни тя. — Но това са близо милион рупии. Тази сума е някак си по-правдоподобна, по-привлекателна за алчните.