Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
— Личеше ли по нещо, че тези мъже живеят постоянно там?
Свъсих се. Нямаше такива знаци, ако не броим малкото лични вещи на Дас върху полицата.
— Там имаше идол — казах накрая. — Използват мястото за храм. Такъв идол трудно се мести.
— Идолът, който е вървял ли? — попита Сингх.
Въпреки счупения пръст и всичко останало щях да му се нахвърля, ако бях доловил и най-дребния намек за ехидност.
— Да.
— А ние не знаем дали те са замесени, нали, господин Лучак?
Хванах се за ръката и го погледнах.
— Тя, господин следовател, е племенница на М. Дас. Все някак е замесена.
— Не.
— В какъв смисъл „не“?
Сингх извади стара златна табакера. За пръв път виждах на живо как някой почуква с цигарата о табакерата, преди да я запали.
— В смисъл, че не е племенница на М. Дас — каза той.
Амрита простена, сякаш някой я беше ударил през лицето. Аз погледнах недоумяващо Сингх.
— Вие, госпожо Лучак, казахте, че госпожица Камахия Бхарати е племенница на поета М. Дас. Самата тя ви е обяснила, че е дъщеря на по-малката сестра на Дас. Нали така?
— Да.
— М. Дас няма сестри, госпожо Лучак. Поне такива, които да не са починали още в невръстна възраст. Има четирима братя, всички селяни, които живеят в едно и също село в Бангладеш. Разследвам вече осем години изчезването на господин М. Дас Добре запознат съм с всички подробности от живота му. Ако по време на разговора, който проведохме, господин Лучак, ми бяхте споменали, че при вас е идвала такава жена, щях да ви уведомя за това.
Сингх издиша дима и махна от езика си парченце тютюн.
Иззвъня телефонът. Всички погледнахме натам. Беше от допълнително прокараните апарати. Вдигна Сингх.
— Да? — Последва дълго мълчание. — Шукрия — каза той накрая и добави: — Чудесно, сержанте.
— Кой беше? — попитах настойчиво аз.
Следователят Сингх угаси цигарата и се изправи.
— Опасявам се, че днес не можем да направим почти нищо. Утре сутринта ще дойда отново. Подчинените ми ще бъдат през цялото време в съседната стая. Всяко обаждане във вашата стая ще се засича от полицая на централата долу. Току-що се обади моят заместник. Адресът, който Камахия Бхарати е дала в магазина за платове, е фалшив, разбира се. Тя е предпочела да си прибере плата от магазина. Подчинените ми са търсили доста дълго номера на улицата, който е посочила в магазина, защото адресът е в квартал, където почти няма сгради. — Той се подвоуми, после ме погледна. — Адресът, който жената е дала, е на обществена пералня — каза Сингх. — На обществена пералня и на крематориум.
През часовете и дните след това Амрита се държа много по-храбро и умно от мен. След като Сингх си тръгна, сигурно щях да седя с часове на леглото, ако тя не беше взела нещата в свои ръце, не беше смъкнала от мен смрадливите дрехи и не беше наместила счупения ми пръст, който закрепи за дръжка от четка за зъби. Докато Амрита слагаше пръста върху нея, пак ми се повдигна, но вече нямаше какво да повръщам и сухите напъни щяха бързо да прераснат в хлипове на отчаяние и ярост, ако тя не ме беше пъхнала под душа. Водата беше хладка, а струята — слаба, но ми подейства чудесно. Стоях под душа половин час и по едно време дори се унесох, оставяйки водата да измие спомените и ужасните ми страхове. Когато нахлузих чист памучен панталон и отидох да се присъединя към мълчаливото бдение на Амрита, усещах дълбоко в себе си само пърлеща болка и объркване.
Посрещнахме изгрева във вторник все така седнали един до друг — гледахме през спуснатите завеси как слънцето хвърля над Калкута бледа сива светлина. С първите му лъчи до нас достигнаха звуците от камбаните на храмове и на трамваи, виковете на търговците и уличното движение.
— Тя ще бъде добре — повтарях аз от време на време. — Знам, че ще бъде добре, момичето ми. Тя ще бъде добре.
Амрита не казваше нищо.
Точно в пет и трийсет и пет иззвъня телефонът. Беше апаратът в стаята. Скочих и отидох бързо да вдигна.
— Ало!
Стори ми се, че долавям някакво кухо кънтене, сякаш говорех в подземна пещера.
— Ало! Ало! Господин Лучак, ало!
— Да. Кой се обажда?
— Ало! Обажда се Майкъл Ленард Чатерджи, господин Лучак.
— Да.
„Ти ли си посредникът? И ти ли си забъркан, негодник такъв?“
— Господин Лучак, нощес в дома ми идва полиция. Казаха ми, че детето ви е изчезнало.
— Така ли?
Ако ми се обаждаше да ми изкаже съчувствие, смятах да му затворя. Но той не се обаждаше за това.
— Полицаите ме събудиха, господин Лучак. Вдигнаха от сън семейството ми. Дойдоха в дома ми. Явно смятат, че съм замесен по някакъв начин. Разпитваха ме посред нощ, господин Лучак.