Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Светкавиците озаряваха закованите с дъски прозорци и двата шибани от дъжда каменни лъва, останали от по-ранна, по-невинна епоха. До входа на моргата се стигаше по заден път, криволичещ между черни мокри сгради и купчини отпадъци, които се разпадаха от проливния дъжд. Над широката врата на морга „Сасун“ имаше нагънат увиснал навес.
Посрещна ни мъж в смачкан костюм, който ни заведе в един от кабинетите до входа. Дори там из въздуха се стелеше миризмата на формалин, с каквато са просмукани гимназиалните кабинети по биология. Газениците хвърляха сенки иззад кантонерките и високите купчини папки, струпани по всички бюра. Мъжът допря върховете на пръстите си, поклони ми се леко и отправи към мокрия до кости следовател цяла тирада на бенгалски.
— Той предлага госпожа Лучак да остане тук — преведе Сингх. — Ние ще бъдем в съседната стая.
Амрита кимна и рече:
— Освен това, господин следовател, човекът каза, че на моргата й трябва генератор, който да пускат, ако спре токът. Покани политиците от кметството да си вдигнат задниците и да дойдат да помиришат розите. Нали така? Използва евфемизъм.
— Точно така — потвърди Сингх и се усмихна мрачно.
Каза нещо на служителя от моргата, дребният мъж се изчерви и ни поведе двамата със Сингх през летящата врата по облицован с плочки къс коридор.
В светлината на окачения газов фенер видяхме помещение, което вероятно се вписваше в представите на Джак Изкормвача за операционна. Беше мръсно. Навсякъде бяха разхвърляни листове хартия, чаши и различни отпадъци. По оцапаните с кръв табли и маси в безпорядък бяха наслагани ножове, скалпели и триони за кости. Огромната подвижна лампа, която сега не светеше, и лъскавата метална маса с улеи потвърждаваха предназначението на помещението. Както и трупът върху масата.
— Ах! — каза следователят и се приближи.
Махна ми припряно да отида при него. Служителят от моргата откачи от куката върху стената газовата лампа и я сложи на поставката на лампата над операционната маса. Тя се люшна и хвърли върху лъскавия метал кръгчета светлина.
Когато бях малък, майка ми и баща ми се охарчиха и ми купиха многотомната „Картинна енциклопедия“ на Комптън. Най-любима ми беше главата за човешкото тяло. Страниците там бяха върху изрязана оризова хартия и се наслагваха една върху друга. Започваш от цялото тяло заедно с кожата и всичко останало, после отгръщаш тънките страници и навлизаш все повече в загадките вътре в тялото, където имаше какво ли не. Всичко беше показано съвсем прегледно, беше отбелязано с различен цвят и към него имаше обяснение.
Трупът пред мен беше от втората страница: „МУСКУЛИ И СУХОЖИЛИЯ“. Кожата от врата надолу беше смъкната и беше издърпана назад. Беше се нагънала под трупа като влажно намачкано наметало. Тук обаче мускулите не бяха описани, тук виждах само човешко същество, наподобяващо сурово месо с мазнини, които отразяваха светлината, с плътни бели влакна, които хлътваха в розовите гънки, и жълтеникави сухожилия, опънати като кървави ремъци.
Сингх и другият човек гледаха мен. Ако са очаквали да изкрещя или да ми прилошее, са останали разочаровани. Аз се прокашлях.
— Вече сте започнали аутопсията, така ли?
Сингх ми преведе краткия отговор на другия мъж:
— Не, господин Лучак. Донесли са го преди два часа в този вид.
Сега вече не се сдържах:
— Господи! Защо някой ще го дере, след като го е убил?
Сингх поклати глава.
— Когато са го намерили, не е бил мъртъв. Бил е на улица „Шудер“. Според очевидците е пищял. Тичал е. Паднал е. След малко писъците са заглъхнали. Накрая някой е повикал полиция.
Отстъпих неволно две крачки назад. Сякаш чувах гласа на майка ми, която крещи от стълбищната площадка на третия етаж на Пуласки Стрийт: „Робърт Лучак, ако не дойдеш веднага, жив ще те одера“. Оказа се, че е възможно.
— Познавате ли го? — попита нетърпеливо Сингх.
Показа с ръка да донесат още фенери. Главата на трупа беше отметната назад и бе застинала в предсмъртна агония.
— Не — процедих аз през стиснати зъби. — Чакайте.
Насилих се да направя крачка напред, към малкия кръг светлина. Лицето беше непокътнато, ако не броим изкривените черти. Познах човека и това ми подейства като удар с юмрук.
— Вие все пак го познавате — каза Сингх.
— Да.
„Споменах името му. Господи, споменах името му, докато разговарях с Дас.“
— Господин Кришна ли е?
— Не — рекох аз и се обърнах с гръб към ярко осветената маса.