Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Насилих се да се облегна и да си поема няколко пъти дълбоко въздух. По всяко друго време щях да се любувам на красивия изгрев. Дори празните олющени високи жилищни блокове и бедняшките колиби сред разкаляните полета сякаш бяха пречистени от благословията на слънцето. Жени, носещи високи пиринчени делви, хвърляха в злачните канавки триметрови сенки.
— Сигурен ли сте, че тя е добре? — попитах аз отново.
— Още малко и сме там — каза Сингх.
Завихме шеметно по кръглата алея пред входа, като подминахме жълто-черните таксита с проблясващи капчици дъжд по покривите и шофьори, из легнали се да подремнат на предните седалки. Автомобилът още не беше спрял, когато отворихме вратите.
— Накъде?
Сингх заобиколи колата и посочи към входа на летището. Влязохме, без да губим и миг. Подхванат от нетърпеливата навалица, Сингх започна да заобикаля със забързана стъпка заметнатите с чаршафи хора, които спяха направо върху облицования с плочки мръсен под.
— Елате — подкани той и отвори издраскана врата с табелка „СЛУЖЕБЕН ВХОД“ на английски и бенгалски.
В коридора беше приклекнала жена, която метеше прахта и хартийките. След петнайсет крачки вече бяхме в голямо помещение, разделено на по-малки с гишета отпред. Чух тракането на телетипи и пишещи машини.
Видях веднага двойката индийци, сгушени в далечния ъгъл — младата жена притискаше бебето до гърдите си. Не ги познавах, самите те бяха почти деца. Мъжът беше нисък, с шарещи очи. Час по час вдигаше дясна ръка и подръпваше неуспешния си опит за мустаци. Момичето беше още по-младо и от мъжа и обикновено на вид, направо грозновато. Шалът, който носеше, не скриваше рядката му права коса и размазаната червена точка по средата на челото.
Но докато стояхме на три-четири метра от тях, ние с Амрита не забелязвахме друго освен стегнатия вързоп, който жената люшкаше бързо. Лицето на детето не се виждаше. Подаваше се само крайчето на бузата.
Приближихме се. Някъде под диафрагмата ми се надигна остра болка, която заседна като буца на гърлото ми. Не й обърнах внимание. Сингх махна с ръка на униформения мъж от охраната, който каза набързо нещо на младежа и той стана от пейката и тръгна нервно към гишето. Докато се изправяше, момичето се премести, за да не му пречи, и ние зърнахме за миг лицето на бебето между плътните гънки на шала.
Беше Виктория. Спеше, беше толкова пребледняла, че кожата й сякаш бе станала прозрачна, но със сигурност беше тя.
Точно тогава Амрита нададе писък и тутакси всички се размърдаха. Младежът явно се беше опитал да избяга, защото мъжът от охраната и някакъв друг човек му извиха ръцете зад гърба. Момичето се плъзна по пейката в ъгъла и притисна силно бебето до гърдите си, като го люшкаше и пееше нещо като приспивна песен. Ние с Амрита и следователят побързахме да се приближим, сякаш за да й отрежем пътя за бягство, но тя само се извърна към зелената стена и зави още по-високо.
Сингх се опита да спре Амрита, тя обаче пристъпи, дръпна рязко косата на жената назад и с лявата ръка грабна Виктория.
Всички крещяха. Кой знае защо, аз отстъпих няколко крачки назад, когато Амрита вдигна високо дъщеря ни и започна да размотава мръсния морав шал, с който тя беше повита.
Първият й писък заглуши всички останали шумове и в помещението се възцари тишина. Аз продължих да отстъпвам, докато не се опрях в едно от гишетата. Когато Амрита продължи да пищи, се обърнах бавно и допрях лицето и стиснатите си юмруци върху прохладния плот на гишето.
— Ааааа! — казах. Издадох този тих звук, дошъл от най-ранното ми детство. — Аааа! — ето какво казах. — Аааа, не, моля ви.
Притиснах буза до гишето и си запуших с юмруци ушите, но чух съвсем ясно как писъците на Амрита се превръщат в стонове.
Още пазя някъде преписа от доклада, който Сингх е пратил в Делхи. Както всичко останало в Индия, хартията е евтина, с ниско качество. Лентата на машината е толкова избеляла, че текстът почти не се чете — представата на глуповато дете за тайно съобщение. Но все едно. Не е нужно да гледам доклада, за да си спомня какво точно се казва в него.
В 04.28 ч НА 21.УП.1977 г. СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ ОХРАНАТА ДЖАГМОАН (ЯШПАЛ, СЛУЖБА ОХРАНА НА Л-ЩЕ ДУМ-ДУМ 1113) Е ЗАДЪРЖАЛ СЕМЕЙСТВО, ПО ДОКУМЕНТИ ШУГАТА И ДЕВИ ЧОУДУРИ, КОЕТО Е ОТИВАЛО С МАЛКО ДЕТЕ НА ПОЧИВКА В ЛОНДОН, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО. СЛУЖИТЕЛЯТ Е АРЕСТУВАЛ ДВАМАТА ПРИ ПАСПОРТНАТА ПРОВЕРКА, ГИШЕ Б-11, ПО ПОДОЗРЕНИЕ, ЧЕ ДЕТЕТО Е АМЕРИКАНСКАТА ГРАЖДАНКА ЛУКАЧ, ОТВЛЕЧЕНА НА 18.УПД977 г. (ДЕЛО + 117 ОТ 18.УП.1977 г. (С. Р. 50, СИНГХ). В 05.41 ч НА 21.УП.1977 г. СЛЕДОВАТЕЛЯТ ЯШВАН СИНГХ И СЕМЕЙСТВО ЛУЧАК (РОБЪРТ Ч. И АМРИТА Д.) СА СЕ ЯВИЛИ ДА ПОТВЪРДЯТ САМОЛИЧНОСТТА. УСТАНОВЕНО Е ПО БЕЗСПОРЕН НАЧИН, ЧЕ ДЕТЕТО НАИСТИНА Е ВИКТОРИЯ КАРОЛИН ЛУЧАК, РОД. НА 22.1.1977 г. ПРИ ОГЛЕДА МАЙКАТА НА ДЕТЕТО УСТАНОВЯВА, ЧЕ НЕВРЪСТНАТА ВИКТОРИЯ К. ЛУЧАК Е МЪРТВА ОТ НЯКОЛКО ЧАСА. ВПОСЛЕДСТВИЕ СЕМЕЙСТВО ШУГАТА И ДЕВИ ЧОУДУРИ СА ЗАДЪРЖАНИ ПОД СТРАЖА И СА ОТКАРАНИ В ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ АРЕСТ В ПОЛИЦЕЙСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОУРИНДГИ ПО ОБВИНЕНИЕ В ОТВЛИЧАНЕ, В УБИЙСТВО И В ОПИТ ЗА ПРЕНАСЯНЕ ПРЕЗ ГРАНИЦАТА НА КРАДЕНИ ВЕЩИ. ПРИ АУТОПСИЯТА (ЛУЧАК — ПОЛ. У-НИЕ, КАЛКУТА, МЕД. ЕКСПЕРТИЗА 2671067/21.VII. 1977 г.) Е ПОТВЪРДЕНО,