Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
В университета нямало преподавател на име П. З. Кришна. През последните десет години там на работа са се водели петима души с името Кришна. Двама се били пенсионирали. Други двама наближавали шейсетте. Кришна се казвала и една преподавателка — жена.
Нямало данни с Американската образователна фондация в Индия да е свързан човек с такова име. Всъщност в Калкута фондацията нямала и представителство. Най-близкият клон бил в Мадрас. От полицията се били свързали по телефона с хората там и те били заявили, че не разполагат със сведения за човек на име Кришна или Санджай. Не били пращали никого да ни посреща на летището в Калкута. Във фондацията нямали и представа, че съм в Индия.
В Университета на Калкута имало много студенти на име Санджай. Засега никой от младежите, които полицията е успяла да издири, не отговарял на описанието, дадено от мен. Полицаите продължавали издирването, но докато открият всички студенти на име Санджай, сигурно щели да минат няколко седмици. Пък и сега университетът бил във ваканция.
Било се потвърдило, че там е следвал младеж на име Джаяпракеш Муктанандаджи, той обаче бил пропуснал предишния семестър. Но един от келнерите в студентското кафене го бил виждал само преди два дни.
— Вече след срещата ни там — казах аз.
Муктанандаджи бил показал на келнера, който му бил приятел, билет за влака, който си бил купил. Обяснил, че се прибира в родното си село Ангуда. Оттогава келнерът не го бил виждал. Сингх се бил свързал с началника на полицията в Джамшедпур и той бил обещал да се обади на колегата си в Дургапур. Той щял да отскочи до Ангуда, за да издири Муктанандаджи и да го заведе за разпит в Дургапур, и най-късно в сряда вечерта щял да съобщи какво е научил.
— Утре!
— Да, господин Лучак. Селото се намира далеч.
В телефонния указател на Калкута имаше много семейства с името Бхарати. Но никой от хората, с които се били свързали от полицията, нямал дъщеря Камахия на около двайсет — двайсет и пет години. Името все пак било доста необичайно.
— Какво му е необичайното? — попитах аз.
— Ще ви обясня по-късно — отвърна Сингх.
От управлението се били свързали и с внедрени агенти в подземния свят. Те не знаели нищо, което да улесни разследването, но щели да бъдат нащрек. От полицията смятали да разпитат и хора от Съюза на просяците.
При тези думи ме присви под лъжичката.
— А капаликите? — попитах аз.
— Какво? — намеси се другият следовател.
Сингх му каза нещо на бенгалски и се извърна към мен.
— Разберете, господин Лучак, братството на капаликите всъщност си остава… мит.
— Глупости — избухнах аз. — Не е мит, че снощи някой се опита да ме убие. Не е мит, че невръстната ни дъщеря е отвлечена.
— Да, не е — съгласи се Сингх. — Но засега не разполагаме с безспорни доказателства, че са замесени мафията или така наречените капалики. Нещата се усложняват и от това, че различни престъпни елементи често се възползват от една изопачена разновидност на тантризма и мистицизма и от местни божества — в нашия случай Кали, — за да привлекат повече последователи или да уплашат обикновените хора.
— Аха — казах аз.
Амрита кръстоса ръце и погледна тримата мъже.
— Значи нямате никакви новини? — попита тя.
Сингх се извърна към другите двама.
— Не, засега няма напредък.
Амрита кимна и вдигна телефонната слушалка.
— Да, здравейте, обаждам се от стая шестстотин и дванайсета. Свържете ме, ако обичате, с американското посолство в Делхи. Не търпи отлагане. Благодаря ви.
Тримата мъже примигаха. Изпратих ги до вратата, а Амрита остана да чака на телефона. Другите двама се отдалечиха по коридора, а аз задържах за малко Сингх.
— Какво му е толкова необичайното на името „Камахия Бхарати“?
Сингх поглади мустаците си.
— Камахия е име… което не се среща често в Бенгалия.
— Защо?
— Защото е свързано с религията… Така се казва един от аватарите на… Парвати.
— Искате да кажете на Кали.
— Да.
— И защо името не се среща често, господин следовател? Има доста хора, които се казват Рама и Кришна.
— Така е — съгласи се Сингх и махна едно влакънце от маншета си. Металната гривна върху китката му проблесна на светлината. — Така е, но името Камахия и неговата разновидност Камакши се свързват с един особено отблъскващ аватар на Кали, който навремето са почитали в големия храм в Асам. Някои от обредите са си направо отвратителни. Преди няколко години култът беше забранен. Сега храмът пустее.