Лотарията [The Winner - bg]

— Преди всичко, защо ще се обаждат на вас, след като сметката е нейна?

— Не би трябвало. Никога не са го правили преди. Според мен служителят в отдел „Преводи“ е нов. Сигурно е видял името и телефона ми на някой от документите и се е заблудил, че не съм изпращачът на сумите, а получателят.

— Какво му отговорихте? Надявам се, нищо, което да възбуди подозренията му.

— Не, съвсем не — притеснено изрече гласът. — Просто благодарих и казах, че всичко е наред. Дано да не греша, но прецених, че е най-добре веднага да ви съобщя. Стори ми се необичайно.

— Благодаря.

— Искате ли да направя още нещо по случая?

— Аз ще се погрижа — отсече Джаксън и затвори телефона.

Облегна се назад и машинално започна да си играе с перуката. Не беше предвидено при каквито и да било обстоятелства пари на Лу Ан да влизат в Съединените щати. Тук те можеха да бъдат проследени. Банките попълваха специални формуляри, които изпращаха в Данъчното управление, както и други документи, сочещи подробности за постъпленията в сметките и баланса им. Номерата на социалните осигуровки бяха част от официалното досие на клиента; от данъкоплатците се изискваха копия от данъчните декларации. А в случая с Лу Ан нищо такова не биваше да се случва. Лу Ан Тайлър се укриваше от закона. А бегълците от закона не се връщаха в родината си, за да си плащат данъците, дори под фалшиво име.

Джаксън вдигна телефона и набра един номер.

— Да, господине? — обадиха се отсреща.

— Данъкоплатецът е Катрин Савидж — каза Джаксън. Съобщи номера на социалната й осигуровка и други съществени сведения. — Ще узнаете незабавно дали е подала декларация или друг документ в Данъчното управление. Използвайте всички източници, които са ви на разположение, само и само да имам информацията до час.