Лотарията [The Winner - bg]

Работникът ускори темпото, а потта се стичаше обилно над веждите му; усмивката му изчезна и започна да диша на пресекулки. След двайсет минути му трябваха два-три удара, за да разцепи пън; умората се чувстваше в раменете и едрите му ръце, а коленете му омекваха. С нарастващо удивление той наблюдаваше как Лу Ан продължава със същото темпо и неотслабваща сила на ударите. Накрая мъжът захвърли чука и се облегна на стената, като дишаше запъхтяно, с мокра от пот риза въпреки студа. Лу Ан довърши своята купчина пънове, след което се зае и ликвидира и неговата. Накрая избърса с ръка челото си и закачи чука на мястото му.

— Много сте силен — каза тя на мъжа, докато си обличаше палтото, като посочи с поглед огромната купчина дърва, нацепени от него.

Той зяпна от изненада, после се разсмя.

— И аз така си мислех, преди да се появите. Сега се чудя дали да не си потърся работа в кухнята.

Тя се усмихна и го потупа по рамото. Беше цепила дърва всеки ден от живота си, откакто бе тръгнала на училище до шестнайсетгодишна възраст. Не бе го правила заради раздвижването както сега, а за да се топли.

— Не се разстройвайте — утеши го, — аз имам голям опит.

Докато вървеше към къщата, забави крачка да се полюбува на задната й фасада. Покупката и ремонтът на този дом бяха най-голямото й разточителство до момента. Направила го бе по две причини. Първо, защото й бе омръзнало да пътува и искаше да се установи някъде, макар че би се задоволила и с нещо не тъй великолепно. Второ и по-важно, решението й произтичаше от същия мотив, който ръководеше почти всичките й постъпки — доброто на Лиса. Искаше да й даде истински дом, където да отрасне, да се омъжи и да има свои деца. През последните десет години бяха живели по хотели, взети под наем къщи и вили и макар Лу Ан да не се оплакваше от живота сред такъв лукс, те всъщност не бяха истински дом. Дори към някогашната малка каравана насред пустошта бе имала по-силно чувство за принадлежност, отколкото към най-скъпото си жилище в Европа. А сега притежаваха тази къща: голяма, красива и сигурна. При последната дума потръпна и се загърна по-плътно в палтото си.

Сигурна? Когато си легнаха снощи, бяха в сигурност и безопасност, доколкото можеше да се очаква за хора в тяхното положение. Лицето на преследвача от хондата изплува в съзнанието й и тя стисна здраво очи, за да го прогони. На негово място се появи друг образ. Лицето на мъжа се взираше в нея и по него преминаваха най-различни чувства. Матю Ригс бе рискувал живота си заради нея, а тя взе, че го обвини в лъжа. С тази си реакция само бе засилила подозренията му. Замисли се за миг, после хукна към къщата.

Кабинетът на Чарли досущ наподобяваше мъжки клуб в Лондон с бара от полиран орех, заемащ единия му ъгъл. Върху изработеното по поръчка махагоново писалище бяха спретнато наредени купчинки писма, сметки и разни документи, свързани с домакинството. Лу Ан бързо прелисти визитника му, докато намери картичката, която търсеше, и я измъкна. После взе ключа, който Чарли държеше на една от най-горните лавици, и с него отвори едно от чекмеджетата на бюрото. Извади отвътре трийсет и осемкалибров пистолет, зареди го и го взе със себе си, като тръгна към горния етаж. Тежестта на оръжието възвърна донякъде увереността й. Взе душ, преоблече се в черна пола и пуловер, сложи отгоре дълго палто и се отправи към гаража. Когато подкара колата по алеята, Лу Ан се огледа тревожно, за да провери дали хондата не е скрита някъде наоколо. Въздъхна с облекчение, когато излезе на главния път, без никой да я последва. Погледна телефонния номер и адреса на визитката и се запита дали не трябва първо да позвъни. Поколеба се за миг с ръка върху телефона, но после реши да остави всичко на случая. Ако той отсъстваше, може би щеше да е за добро. Нямаше представа дали онова, което е замислила, ще оправи нещата, или още повече ще ги влоши. Ала винаги бе предпочитала действието пред пасивността и вече й бе невъзможно да се промени. Освен това проблемът си бе чисто неин, а не на друг. Рано или късно се налагаше да се справи с него. Рано или късно щеше да се справи с него.