Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В голямата Огледална зала на построения от владетелите Каджар дворец Голестан Реза Хан — тогава той явно вече знае кой е Наполеон, тъй като преди десет години се е научил и да чете — поставя сам на главата си императорската корона. На стълбата на трона, в генералска униформа, стои едно извънредно слабо момченце на шест и половина години. Това е престолонаследникът Мохамад Реза.
Последният император Каджар умира на френската Ривиера, в една вила близо до Кан. Причина за смъртта на сваления монарх е прекалено интензивната принудителна лечебна процедура за отслабване.
А новият управник на държавата Реза Хан започна да „едрее“ по всички линии. По-голямо става дори и името му. По това време без всякакви исторически предпоставки към името на семейството се включва и думата Пахлави. Тя означава не друго, а названието на най-древния и най-чистия езиков диалект в Персия. Нейният избор сочи, че издигналият се от магаретар до император Реза желае да посее семето на разпространяваната по-късно легенда за „древния персийски произход“ на семейството.
Новата династия „пълнее“ и материално. По това време се полага основата на богатството на Пахлави, станало по-късно неконтролируемо и неизмеримо. Реза се стреми към парите със същата енергия, жестокост и безочие, както по-рано към властта. Оставя великодушно двореца Голестан във владение на държавата, но на практика в него се разпорежда той. Вторият по големина дворец на Каджарите, замъка Ниаваран, той просто „слага в джоба си“ заедно с летния дворец, построен до Саадабат. Прогонва от дворците им десетки древни феодални семейства, които са се ползвали от милостта на Каджарите, и обявява приказните замъци, украсени с мрамор и злато, за лична собственост на императора.
В същото време до учудващи резултати водят и грабителските маневри на властелина, свързани със землените участъци. На първо място са конфискувани и предадени в собственост на семейството земите на едрите земевладелци, които не желаят да приемат господството на новия владетел или плетат интриги срещу него. Вторият метод представлява вълшебната дума „амлак“, В страната има огромни неизползвани, но перспективни необработвани територии. За да ги обсеби, Реза подновява една стара правна традиция: ако някой копае кладенец на доказана безстопанствена земя и за двадесет и четири часа намери вода, в присъствие на свидетели може да произнесе думата „амлак“. Това означава: „Това е мое владение“. Появява се нов собственик. Разбира се, в действителност такава „стратегическа операция“ може да започне само онзи, който има възможност да открие тези безстопанствени земи и е в състояние да раздвижи апарата за изкопаваме на кладенци, който за един ден да започне търсене на десетки места. За всичко това новият владетел трябва едва ли не само да помръдне пръст. С помощта на магическата дума „амлак“ Реза си осигурява неизмерими участъци земя.
Така например само за няколко години негово владение става целият южен бряг на Каспийско море — по-късно там са създадени плажове, а цената на земята достига 100 долара на квадратен метър. Марвин Зонис, американски специалист от ирански произход, професор в Принстънския университет, изчислява, че Реза става най-едрият земевладелец и най-богатият човек в Иран. По време на своята власт той присвоява 2000 села. Това означава, че ако всяко домакинство наброява средно по 5 члена, той е собственик на 200 000 крепостни селяни.
Тази небивала сделка с недвижими имоти става основата на състоянието на Пахлави.
Друг източник на богатство, все още в този начален период, е нефтът — „черното злато“. Преди Първата световна война право на изследователска работа по петрола получава един английски авантюрист от френски произход на име Д’Арси. За първи път пробните сондажи се увенчават с успех през 1908 година. Английският търсач на приключения измамва тогавашния владетел, като му плаща 20 000 фунта стерлинги. Приближава Първата световна война и Чърчил — тогава той е морски министър — разбира, че от гледна точка на снабдяването на флота с гориво все по-обилният ирански нефт може да има съдбоносно значение. По негово предложение английското правителство — по-точно Адмиралтейството — се снабдява с по-голямата част от акциите на Д’Арси. Подробностите за сделката се пазят в тайна. Според по-късни преценки обаче от началото на Първата световна война до 1933 г. Англия плаща за петрола 11 милиона фунта. Почти половината от тази сума влиза в личната съкровищница на Реза. През 1933 г. шахът принуждава англичаните да сключат ново споразумение. Той разбира, че действителната печалба на петролната компания е петнадесет пъти по-голяма от сумата, която влиза от Лондон в иранската държавна хазна и неговата лична каса. Новият договор увеличава иранското държавно участие в акциите, като по мнение на тогавашни специалисти увеличава личното състояние на Реза с по 1 милион фунта годишно.