Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Каква връзка?
У Хирад се пробудиха опасения. Чак сега се запита какво е подтикнало Ша-Каан да го потърси.
— Длъжен съм да те помоля за нещо, което ще допринесе за оцеляването на моето Люпило. Дори по мерките на Каан аз съм стар, но нямам свой Драконан след смъртта на Серан в замъка Таранспайк. Ти си единственият човек, чието съзнание е достатъчно силно да се отзове на моето повикване. Може би ще имам нужда от теб преди деня, когато ще се пренесете в моите владения.
Хирад се стъписа, но почувства неимоверна гордост, макар и сам да недоумяваше защо. За Драконаните не знаеше почти нищо друго, освен че до един са магове.
— Но какво мога да направя аз? Не владея дори едно заклинание. Защо избра точно мен?
— Други от Гарваните могат да насочват енергията в пространството между измеренията и да се погрижат за моите рани и изтощение. Но твоето съзнание е като ярък пламък за мен, а до приятелите ти не мога да стигна. Дори ако пострадам тежко, ще успея да те намеря и чрез теб да се добера до убежището. Моля те да дадеш съгласието си. Ще те науча на всичко необходимо.
— А аз ще мога ли да те търся?
— Да, при нужда, но не бих се зарекъл, че всеки път ще ти отговоря незабавно, нито обещавам, че винаги ще ми е по силите да ти помогна… макар че аз искам тъкмо това от теб.
— Ами ако съм в разгара на битка?
Хирад си представи как болката го поваля по-сигурно и от вражеска брадва. Не биваше да се случи — дългът му към Гарваните беше на първо място.
— Ако съзнанието ти е открито, ще доловя дали всичко около теб е спокойно преди да се свържа.
— Щом е тъй, приемам — реши Хирад преди да е осъзнал какво прави.
— Великолепно! Сега ми кажи как напредвате в търсенето на начин да затворите разкъсването.
Хирад набързо сподели каквото бе разбрал за Покрова на демоните и колко път им оставаше до Джулаца.
— Трябва да науча повече за този Покров. Многоизмерно творение ли е?
— Изобщо не схващам за какво си мислиш — призна варваринът. — Знам само, че нищо живо не може да мине през него, простира се до небето и до дълбините на ада, а който опита да се промуши през него, дава душата си за храна на демоните.
Ша-Каан се смълча, но Хирад чувстваше тревогата му със същата сила. Останаха му миг-два да поумува за този обрат в живота си. Откри, че изобщо не се притеснява. Но нещо го човъркаше…
— Защо ме избра точно сега?
— Защото ми предстоят дела, заради които е вероятно да ме нападнат и ранят. Трябва да имам Драконан. А сега… Ще проверя каквото мога за този Покров. Вашите магове пак са прибегнали до средство, което нито разбират добре, нито владеят напълно. Ще обсъдя това с Люпилото, ще се опитам и да проуча пространството около града, към който сте се запътили. Все ще има начин да проникнете в него. Бъди готов да те потърся утре, когато вашето светило е в зенита си.
— Ще чакам.
— Благодаря ти, Хирад. Ти даде обвързващ обет, но не си единствен. Където има магове, има и Драконани. До утре.
Присъствието на дракона в ума му секна и Хирад се сети, че още не знае как на свой ред да потърси Великия Каан. Отвори очи.
— Земни богове!… Хирад, какво те прихвана?!
Илкар се бе навел над него, изопнатото му лице се отпускаше полека.
Хирад се усмихна, макар че още усещаше главата си обвита в памук, а стихващата тъпа болка напомняше, че не е сънувал. Лежеше по гръб с подложено под главата наметало. Женска ръка посегна с парцал и избърса кръвта под носа му.
— Колко дълго не бях на себе си?
— Две-три минути — пресметна Незнайния.
— Може и да са по-малко… — проточи Илкар.
Чу се тихо ръмжене, пред очите на Хирад внезапно изникна вълча муцуна. Жълтите очи се взряха в неговите. Вълкът явно остана доволен, близна бузата на варварина и се отдръпна.
— И на него му олекна, като гледам — подхвърли Хирад.
— Но преди малко хич не се радваше — поклати глава Незнайния.
Помогнаха на Хирад да седне. Дензър се бе настанил със скръстени крака малко по-надалеч, току-що запалил лулата си. Гледаше твърде мрачно. Уил стоеше до Троун и му чешеше гърба. Илкар подаде на варварина чаша кафе.
— Изтърва предишната.
— Не помня…
Хирад се бе окопитил, мисълта му се изостри заедно със зрението.
— Та какво стана? — попита отново елфът.
— Ша-Каан… поиска да говори с мен от своя свят. От Волнокрил.
— Откъде?! — учуди се Незнайния.
Хирад сви рамене. Не знаеше как изскочи думата в главата му. Драконът не я бе споменавал.
— Волнокрил. Дворецът на Ша-Каан или нещо подобно. Илкар го гледаше замислено, Незнайния — угрижено.
— Сигурно не е имал добри вести… — промълви елфът.
— По-интересно ми е как точно го направи — вметна Незнайния. — Ако можеше да се видиш — по-блед си от човек, споминал се завчера.