Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Тази своенравна контрабандистка от Корнуол е единствената жена, която искам — отговори той с безизразен глас, но болката и потиснатостта в погледа му го изобличаваха в лъжа.
Мередит го наблюдаваше замислено.
— Винаги съм си мечтала да поживея известно време в Лондон — отбеляза след малко тя и сведе глава към ръцете си. — В началото на септември момчетата ще се върнат в училището и аз ще трябва да прекарам три месеца съвсем сама, без Роб и Тио и всекидневните им караници и лудории.
— Какво предлагаш? — Нещо във внезапното напрягане на тялото й, дяволитият звън в иначе толкова невинния глас, начинът, по който беше устремила поглед към ръцете си, предизвикаха у него неприятни усещания.
— Виж, сър, какво ще кажеш, ако до… да речем до Коледа, ти поверя живота и издръжката си? Готова съм да ти дам неограничени пълномощия. Според мен това е най-добрият начин да прекараме известно време заедно. Ще приема твоята закрила.
Той стисна здраво зъби, за да не й изкрещи и да я раздруса. Тя се осмеляваше да му предложи да я вземе в Лондон като своя любовница и да я издържа, за да прекара по-весело мрачните есенни месеци! Не искаше да му стане жена, но с удоволствие щеше да дойде като любовница! Но в гнева изникна изненадваща идея. Може би си струваше да подеме играта и да я бие с нейните оръжия. Тя беше една проклета малка измамница и нямаше право да се оплаква, ако той се възползваше от стратегията й.
— Какво ще кажеш, милорд? — Зад спокойните думи прозвуча скрит смях. — Или вече си имаш метреса в Лондон?
— Не, случайно нямам — отговори той без всякакво чувство за хумор. — Все пак започвам да откривам в предложението ти и някои заслужаващи внимание предимства. — Той бе възнаграден богато, когато тя вдигна рязко глава и прекрасните й очи се разшириха от учудване. — Имам едно насрещно предложение.
Мередит облиза устни, защото бе разбрала, че той много сръчно беше обърнал играта в своя полза. Предложението й беше дошло от желанието да го уязви и веднъж завинаги да сложи край на разговорите за женитба. Нито за миг не беше помислила, че той ще приеме.
— Нека чуя насрещното ви предложение, сър — помоли тихо тя.
— Много е просто: ти ще приемаш без възражения всички мерки, които смятам да взема, и ще се съгласиш с всички условия, които ще поставя за нашата връзка. Аз от своя страна ще се постарая да направя живота ти колкото се може по-приятен — както обичайно се постъпва в такива случаи. — Усмивката, която придружаваше думите му, показваше мъдростта на светския лъв, отлично запознат с тези неща.
Мередит прехапа устни.
— Не искам да ти бъда в тежест, милорд.
— О, я стига — махна небрежно той. — Преди минути ти предложи да ме удостоиш с всички пълномощия да разполагам с живота ти, скъпа! Аз съм напълно съгласен с това ласкателно предложение… но настоявам да уточним: искам да получа „неограничени пълномощия“!
Мери бе изгубила почва под краката си, и то изцяло по своя вина. Не беше нужно веднага да се хвърли с главата надолу в дълбокото, но тя винаги постъпваше по този начин. Казано с други думи: да му даде неограничени пълномощия означаваше да приеме закрилата му и да получава пари срещу „услугите“ си. Е, сигурно няма да му излезе много скъпо. Малка къща в някой скромен квартал беше напълно подходяща за нея и вероятно евтина. Можеше да вземе със себе си Нан и да се справя много добре с една прислужничка и един мъж за по-тежката работа. Не й бяха нужни развлечения, щеше да прекарва дните си в прости забавления, например да броди из града, който толкова отдавна мечтаеше да види. Освен това главното забавление щеше да се осъществява вкъщи — нали беше длъжна постоянно да бъде на разположение на господаря си. При тази мисъл очите й засвяткаха дръзко. Три месеца с Демиън, без страх, без напрежение. Нямаше да има нужда да се пазят от любопитни погледи, да се промъкват през тайни тунели и да се любят в пещера. Тайните им срещи и старанието да заблудят съседите им бяха донесли много радост и възбуда, но щеше да бъде чудесно да се любят спокойно и без ограничения. Никой нямаше да узнае, че тя е в Лондон, можеше да използва друго име, за да не я разкрият. Демиън можеше спокойно да я представи като своя любовница, това нямаше да навреди на доброто му име, докато женитбата със сигурност щеше да скандализира обществото.
Тя нямаше какво да губи, но можеше да спечели много. Мери не си правеше илюзии относно онова, което можеше да й донесе бъдещето. Когато постигнеше целта си с контрабандата и заживееше спокойно, можеше да се омъжи за някой от местните дребни благородници и да стане примерна гражданка. Или щеше да продължи да живее като самотна вдовица, която се храни само от спомени. Какво й пречеше да си открадне три месеца, през които да се наслаждава на живота? Тя обичаше Демиън, лорд Ръдърфорд, и нямаше да обича друг мъж след него. И тъй като не можеше да стане негова съпруга, щеше да бъде негова любовница, докато имаше тази възможност.