Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Щом като навлязохме в района на тези планинци, ние отбелязахме разликата между тях и останалите абати. Другите полкове преминахме безпрепятствено, но тук веднага бяхме спрени от караул. Джафет прошепна нещо в ухото на офицера му, което го накара да се взре упорито в нас. После поздрави забулената фигура на Детето на Царе и ни отведе там, където командирът на групата и подчинените му бяха седнали до един огън и нещо дискутираха. При някакъв знак или дума, която не достигна до нас, командирът — стар мъж с дълга бяла брада, стана и ни каза:
— Моля за извинение, но бъдете така добри да си покажете лицата!
Македа откри качулката си и се обърна така, че светлината на луната падна право върху лицето й. Тогава човекът подви коляно и каза:
— Вашите заповеди, о Валда Нагаста!
— Съберете полка си и ще ги отдам — отговори тя и седна на една скамейка край огъня, докато ние тримата и Джафет застанахме зад нея.
Командирът даде заповеди на капитаните и скоро планинците се строиха по трите главни страни на един площад пред нас. Броят им беше малко повече от петстотин човека. Когато всички се събраха, Македа се качи на скамейката, отметна назад качулката, Така че всеки да види лицето й в светлината на огъня, и се обърна към тях:
— Мъже от планините! Тази нощ, веднага след като идолът на фунг бе разрушен, принц Джошуа, моят чичо, пристигна при мен е искането да му се предам, дали за да ме убие или за да ме затвори в своя замък отвъд езерото, не зная, „по държавни причини“, както се изрази той, или пък за други гнусни цели.
При тези думи ропот се надигна от събранието.
— Почакайте — каза Македа и издигна ръката си. — По-лошото идва тепърва. Аз заявих на моя чичо, принц Джошуа, че той е предател и е по-добре, ако си отиде. Той си отиде, но със заплахи, и кога точно — не зная, е снел постовете от двореца ми. Тогава слух за грозящата ме опасност достигнал до чужденците на моя служба и двама от тях — този, който се нарича Черни Прозорци, и войникът Куик, пристигнаха да ме пазят, докато господарят Орм и лечителят Адамс останаха в пещерата, за да изпратят искрата огън за разрушаване на идола. И те дойдоха не без полза, защото скоро пристигна група от хората на принц Джошуа, за да ме отведат. Тогава Черни Прозорци и неговият другар се биха смело и сами удържаха тесния проход срещу мнозина, като избиха много от тях със страшните си оръжия. Краят на това бе, о хора от планината, че боецът Куик щурмува прохода и прогони останалите живи слуги на Джошуа, но бе смъртно ранен. Да, този храбър човек лежи мъртъв, след като даде живота си, за да спаси Детето на Царе от собствените й хора. Черни Прозорци също бе ранен. Вижте превръзките около главата му. После дойдоха господарят Орм и лечителят Адамс, а с тях и вашият брат Джафет, които едва бяха спасили живота си в пещерния град. Понеже знаех, че не съм вече в безопасност в двореца, аз избягах с тях при вас за помощ. Няма ли да ме защитите, о мъже от планините?
— Да, да! — отговориха те с всеобщ вик. — Заповядай и ние ще се подчиняваме. Какво да сторим, о Дете на Царе?
Тогава Македа се оттегли с офицерите на полка и се посъветва с тях един по един. Някои предлагаха да се открие Джошуа и да бъде атакуван веднага. „Строшете главата на змията и опашката й скоро ще престане да се върти!“ — казаха те и, признавам, че този възглед много ни се харесваше.
Но Македа не искаше подобно нещо.
— Какво! — възкликна тя. — Да започна гражданска война между поданиците ми, когато врагът е може би пред портите ни? — И добави към нас: — А и как могат тези няколкостотин мъже, колкото и да са храбри, да се противопоставят на хилядите под командата на Джошуа?
— Какво тогава бихте искали да направите? — запита Орм.
— Да се върна в двореца с тези планинци, о Оливър, и с помощта на този гарнизон да го удържа срещу всякакви неприятели.
— Много добре — отговори той. — За тези, които са загубени, избраният път е толкова добър, колкото и всеки друг. Те трябва да се доверят на звездите да ги напътят.
— Точно така — повтори Хигс. — И колкото по-скоро отидем, толкова по-добре, защото кракът ме боли и искам да спя.
Тогава Македа обяви заповедите си на офицерите, предадени от тях и на полка, които бяха приети с овации и веднага започна събирането на лагера. В този именно момент, след толкова скръб, загуби и съмнения, дойде най-радостното събитие през целия ми живот. Изморен и отчаян, аз седях на сандъче за стрели и очаквах началото на похода, като наблюдавах лениво Оливър и Македа да си приказват оживено настрани. Внезапно чух голяма олелия и при ярката лунна светлина забелязах един човек, когото въвеждаха в лагера под стража няколко войници абати. По дрехите им разбрах, че са от ротата, която наблюдаваше долните порти на прохода. Не обърнах особено внимание на случката. Само помислих, че може да са заловили някой шпионин, докато вик на удивление и общо раздвижване ми показаха, че нещо необикновено се е случило. Затова станах и бавно тръгнах към човека, който в момента бе закрит от група планинци. Докато вървях напред, групата се разтвори, а мъжете ми се поклониха — не знам защо.