Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Е добре! Да се надяваме, че няма да разберат за това — отговорих аз, за да сменя темата. После взех Родерик за ръка и го заведох, където Македа стоеше на един-два ярда настрана и слушаше разговора ни, без, разбира се, да схващаше много от него. Аз й представих сина си и обясних с няколко думи това, което се бе случило. Тя го приветствува много мило и ме поздрави за спасяването му. Междувременно Родерик я гледаше с явно възхищение. Тогава се обърна към мен нас и каза на своя странен и неправилен английски:
— Валда Нагаста най-красива жена! Не е чудно цар Соломон люби нейна майка. Ако дъщеря на Барунг, моя жена, беше като нея, мисля, аз тичам през голяма река към изгряващо слънце с фунг.
Оливър незабавно преведе тази забележка, която ни накара всички да се засмеем, включително и Македа. Бяхме много доволни, че можехме да намерим възможност за малко веселие в тази трагична нощ.
До това време полкът бе готов за тръгване, строен по роти. Преди похода офицерът от патрула абати, под чиято опека Родерик бе доведен при нас, поиска предаването му, за да отведе пленника си при главнокомандуващия, принц Джошуа. Разбира се, това му бе отказано, при което Човекът запита грубо:
— По чия заповед?
Случи се, че Македа, за чието присъствие той не знаеше, го чу и като се поддаде на импулс, излезе напред и се отбули.
— По моя — каза тя. — Знай, че Детето на Царе управлява абати, а не принц Джошуа, и че пленниците, взети от нейните войници, са нейни, а не негови. Върни се обратно на поста си.
Капитанът се облещи, поздрави и си отиде с войниците, наистина не към прохода, както му бе заповядано, а към Джошуа. На него той докладва за пристигането на сина на неверника и отнесе новината, че народът на фунг, обезкуражен от разрушаването на божеството им, панически бяга от полята на Хармак и възнамерява да прекоси голямата река и да не се връща повече.
Тези радостни известия се разпространиха като пожар толкова бързо, че още преди да бяхме тръгнали в поход, чухме от големия площад екзалтираните викове на тълпата. Бремето на ужаса, под който те бяха живели от много седмици, внезапно се срина от тях. Те подлудяха от радост, палеха празнични огньове, пиеха, гуляеха, прегръщаха се и се хвалеха с храбростта си, която бе накарала могъщият народ на фунг да избяга завинаги.
Междувременно придвижването ни бе започнало и всред общото веселие те не ни обърнаха внимание, докато стигнахме до средата на площада на Мур и на половин миля от двореца. Тогава видяхме, че голям брой войници, около две или три хиляди, бяха строени пред нас, очевидно да ни препречат пътя. Въпреки това ние продължавахме да вървим, докато няколко офицери пристигнаха на коне до нас и се обърнаха към командира на планинския полк с въпроса, защо бе напуснал поста си и накъде отива.
— Аз отивам, където ми заповядат — отговори спокойно той, — защото тук има по-горен от мене.
— Ако искате да кажете неверника Орм и другарите му, заповедта на принц Джошуа е да ги предадете, за да могат да му докладват за действията си през тази нощ.
— А заповедта на Детето на Царе е — отговори вече дръзко капитанът на планинците, — да ги отведа с нея обратно в двореца.
— Тя не е валидна — каза говорителят нахално, — защото не е одобрена от Съвета. Предайте ни неверниците, прехвърлете ни Детето на Царе, което сте обсебили, и се върнете на поста си, докато получите благоволението на принц Джошуа.
Тогава Македа избухна от ярост.
— Заловете тези хора! — заповяда тя и това бе веднага изпълнено. — Сега отсечете главата на този, който дръзна да поиска предаването на моята особа и на моите офицери, и я дайте на придружаващите го да я отнесат на принц Джошуа като отговор на неговото послание.
Офицерът чу и, бидейки страхливец като всички абати, се хвърли по очи пред Македа, като се опитваше да целуне мантията й, и я молеше за милост.
— Куче! — отвърна тя. — Ти беше един от тези, които още тази нощ се осмелиха да нападнат покоите ми. Ох! Познах гласа ти и чух твоите приятели-предатели да те зоват по име. Отведете го!
Ние се опитахме да се намесим, но тя не искаше да ни слуша, даже и Орм.
— Бихте ли молили милост за убиеца на вашия брат? — запита тя, като искаше да напомни за Куик. — Аз казах!
И така те го отмъкнаха зад нас и скоро видяхме тъжна процесия да се връща обратно, като носеха нещо на щит. Тя достигна до отсрещните редици и от там се извиши ропот на ярост и страх.
— Марш напред! — изкомандва Македа. — Към двореца!
Тогава полкът се строи в каре, постави Македа и нас в средата си и отново напредна. После започна битката. Големи маси абати ни обградиха и, тъй като не посмяха да извършат пряка атака, започнаха да мятат стрели, като убиха и раниха много войници. Обаче планинците също бяха добри стрелци и носеха по-яки лъкове. Карето спря, първите редици коленичиха, вторите останаха прави. Тогава по даден сигнал твърдите лъкове, използувани от тези мъжествени хора срещу лъвове и бикове, бяха изтеглени силно назад и пуснати. И отново същият ужасяващ резултат.