Пръстенът на Савската царица

И тогава видях пленника: висок и атлетичен младеж, облечен празнично и с тежка златна верижка около врата. И докато смътно се чудех какво можеше да прави такъв човек по това време тук, той обърна главата си така, че лунната светлина освети тъмните му очи, доста овалното му лице, завършващо с остра черна брада, и нежните му черти. Моментално го познах: това беше синът ми Родерик!

В следния момент, за пръв път от много, много години, той бе в обятията ми. Първото нещо, което си спомням да му казах, беше типично англосасонската забележка:

— Как си, момчето ми, и по какъв начин пристигна тук?

На което той отговори бавно, наистина с чужд акцент:

— Отлично, благодаря, татко. Тичах с краката си.

По това време Хигс докуца и горещо поздравяваше сина ми, защото, разбира се, бяха стари приятели.

— Мисля, че трябваше да се жениш тази вечер, Родерик? — забеляза той.

— Да, да — отговори момчето. — Аз съм наполовина оженен по обичая на фунг, което сърцето ми не признава. Погледнете, това е венчалната ми дреха. — И той показа прекрасно бродираното му наметало и богатите орнаменти.

— Но тогава къде е съпругата ти? — запита Хигс.

— Не зная и не ме интересува — отвърна той, — защото не харесвам тази жена. Това няма и значение, защото не съм напълно венчан за нея. Женитбите на фунг между важни хора траят два дни и ако не са завършени, те не се зачитат. Така тя може да се омъжи за някой друг, ако желае, и аз също.

— Какво стана тогава? — запитах аз.

— Ето това, тате. Когато изядохме сватбеното блюдо, но преди да минем пред жреца, внезапно чуваме гръм и виждаме огнен стълб да изригва към небето. Отгоре излита глава на Хармак, която изчезва в небе и спира там. После всеки скача и вика: „Магия на бял човек! Магия на бял човек! Бял човек убива бог, който седи там от начало на света, сега ден на фунг свършил според предсказание. Бягайте, хора на фунг, бягайте!“ Султан Барунг скъсва дрехи и също казва: „Бягай фунг!“ И моя полужена също скъсва нейни дрехи и не казва нищо, но тича като антилопа. Така всички тичат на изток, дето е голяма река, и ме оставят сам. Тогава аз ставам и също тичам… към запад, защото зная от Черни Прозорци — и той посочи Хигс, — когато ние затворени заедно в корем на бог, преди да спусне при лъвове, какво значи цялата тази игра, и следователно не уплашен. Добре, аз тичам и не срещам никого през нощта, докато стигам проход, тичам нагоре по него и намирам стражи, на които казвам история и затова те не ме убиват, а пропускат и накрая идвам тук съвсем благополучен без жена фунг, слава богу, и това край на история.