Пръстенът на Савската царица

— И аз мисля така момчето ми — отговорих, — и се надявам, че той че продължи да го прави, защото ти заявявам, че сме в по-лошо положение, отколкото някога си бил между фунг.

— О, не се тревожи това, татко — отговори той весело, защото Родерик има жизнерадостен характер. — Както казват фунг, няма къща без врата, въпреки че много хора слепи и не я виждат. Но ние не слепи или ние мъртви отдавна. Намираме врата евентуално… но ето идва човек, за да ти говори.

Човекът се оказа Джафет, пратен от Детето на Царе да ни повика, тъй като имала да ни съобщи новини. Тогава събудих другите и като превързах леките рани на професора, малко възпалени, ние отидохме при нея. Тя седеше при порталната кула на вътрешната стена. Поздрави ни доста печално и запита Оливър как бе спал, а Хигс — дали го болят раните. После се обърна към сина ми и го поздрави за чудесното му спасяване и за това, че бе намерил баща си, макар и загубил съпруга.

— Действително — добави тя, — вие сте щастлив човек да бъдете толкова обичан, о сине на Адамс. Колко синове имат бащи, които в течение на цели четиринадесет години, оставяйки всичко друго, биха ги търсили с риск на живота си, като изтърпяват и робство, и удари, и глад, и жегата на пустинята, и студа заради едно отдавна изгубено, но скъпо лице? Такава е верността на моя прадядо Давид към неговия брат Джонатан, такава любов превъзхожда любовта на жени. Гледай да му я върнеш до последния час на живота си, дете на Адамс.

— Наистина ще го сторя, ще го сторя, о Валда Нагаста — отговори Родерик, метна ръцете си около врата ми и ме целуна пред всички. Не е много да кажа, че тази целувка на синовна преданост ми заплати за всичко, което бях изтърпял заради милия ми син. Защото сега знаех, че не съм се трудил и страдал за човек, който не е достоен, каквато понякога е съдбата на верните сърца в този неблагодарен свят.