Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно ние, една неголяма група, се промъкнахме през убитите и умиращите в прохода и не без страхове се запътихме към страничната порта на двореца. Намерихме я отворена и преминахме през моста над рова, спуснат без съмнение от разбойниците на Джошуа. Предрешени в дълги наметала с качулки като монаси, каквито абати носеха през нощта или при студено и влажно време, ние бързахме през големия площад. Тук по неизбежност се смесихме с тълпата, струпана в далечния край. Всички те, мъже, жени и деца, бръщолевеха като маймуни на дървета и сочеха към склона зад двореца, под който, да си припомним, лежеше подземният град. Ескадрон войници яздеха там и си проправяха път между гъмжилото. За да ги избегнем, тръгнахме в прикритие по сенчестите алеи, страхувайки се да не разпознаят Оливър по високия му ръст. Тук се обърнахме и погледнахме към склона, за да открием това, което всички наблюдаваха. В този момент луната, до тогава покрита от облак, се появи и ние видяхме гледка, която не беше нищо по-малко от ужасяваща.
Канарите зад двореца се извишаваха до сто и петдесет стъпки. Точно там част от тях стърчеха със заоблена форма, която абати наричаха Лъвската скала, въпреки че лично аз никога не можех да открия голяма прилика с царственото животно. Сега обаче картината беше съвсем друга: върху самия край на тази скала, като се взираше надолу към Мур, стърчеше главата на огромния идол на фунг, преместен от долината на далечната пропаст горе върху склона.
— Ох, ох, ох! — стенеше Джафет. — Предсказанието се сбъдна — главата на Хармак е дошла да спи в Мур.
— Искаш да кажеш, че ние я изпратихме там — прошепна Хигс. — Не се плаши, човече, не разбираш ли, че силата на нашата магия е хвърлила главата на сфинкса високо във въздуха и я е поставила там, където е сега?
— Да — вметнах аз, — и това, което почувствувахме в пещерата, бе ударът при падането й.
— Не ме е грижа какво я докара — отговори Джафет, който изглеждаше доста разстроен от всичко преживяно. — Зная само, че предсказанието е изпълнено и Хармак е дошъл в Мур, а където отива Хармак, там следват и фунг.
— Толкова по-добре — каза непоследователният Хигс. — Сега ще имам възможност да го скицирам и измеря.
Обаче аз видях, че Македа трепереше, защото и тя смяташе това събитие за много лошо предзнаменование. Даже Оливър замълча, може би се страхуваше от ефекта на това върху абати. И не бе за чудене, защото от разговорите около нас стана ясно, че реакцията е силна. Очевидно хората бяха ужасени като Джафет. Можехме да чуем как предричаха злочестини и кълняха нас, неверниците, като магьосници, които не са унищожили идола на фунг, както обещахме, а само сме го докарали в Мур.
Фактически те бяха прави. Както открих по-късно, цялата сила на експлозията, вместо да разтроши огромната маса на каменната фигура, бе проникнала през кухините във вътрешността му, докато се е сблъскала със солидната глава. Повдигайки я като играчка, ударната вълна е отхвърлила тази грамадна топка на неизвестна височина, за да я запрати на канарите на Мур, където вероятно ще остане завинаги.
— Е добре — казах аз, след като бяхме се взирали дълго в това необикновено явление, — да бъдем благодарни, че не е пропътувала нататък и не е паднала върху двореца.
— Ох, да бе го строшила! — прошепна Македа с плачлив глас. — Мисля, че бихте благодарили на бога наистина, защото в такъв случай щях да се отърва от всичките ми грижи. Елате, приятели, да вървим, преди да са ни открили.
Глава XVII
Аз намирам сина си
Пътят през прохода преминаваше през лагерното място на новосформираната армия на абати. Това, което видяхме при отиването ни натам, ни показа по-ярко от всякакви думи или доклади колко пълна бе деморализацията на този народ. Там, където трябваше да има стражи, такива липсваха; където трябваше да има войници, стояха групи офицери и разговаряха с жени; където трябваше да има офицери, командирите на лагера пиеха.
През тази бъркотия и вълнение ние преминахме незабелязани или поне незаговорени от никого, докато накрая стигнахме до полка на планинците. В по-голямата си част това бяха козари, бедни люде, които живееха по склоновете на пропастите, обграждащи земята на Мур. Тези хора имаха твърде малко общо с по-заможните си братя от равнината, бяха твърди и с примитивна натура. Следователно бяха запазили някои от първичните достойнства на човечеството, като храброст и привързаност. Поради тези им качества и бяха поставени от Джошуа при входа на прохода, защото само на тях можеше да се разчита, че ще го защищават в случай на сериозна атака. Освен това бе желателно, от негова гледна точка, да бъдат по-настрана, докато осъществяваше плановете си относно Детето на Царе, към която тези простодушни хора имаха наследствена и почти суеверна почит.