Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Орм започна да брои на глас:
— Едно, две, три, четири, пет — сега! — И почти едновременно с това натисна копчето първо на едната батерия, а после на другата. Преди пръстът му да натисне лявото копче, почувствувах, че солидната скала под нас се люлее — никаква друга дума не предава това движение. После големият каменен кръст, тежащ няколко тона и поставен за греда над високата врата на нашата стая, се откърти и падна доста меко във входния отвор, като го блокира напълно.
Други скали също паднаха по-далеч и вдигнаха страхотен шум. Някак си аз се намерих на земята, понеже столът ми се бе изплъзнал под мен. След това последва ужасен тътен, а с него и силен вятър, който духаше отстрана, дето не бе духал от създаването на света, и с чудовищен вопъл постепенно затихваше из хилядите ъгълчета на пещерния град. Когато той премина, лампите угаснаха. Накрая, подир повече от минута, се чу бухване, като че нещо с огромна тежест се строполи на земята високо над нас. После всичко стана, както си беше — тъмнина и пълен покой.
— Е добре, това свърши — каза Оливър с уморен глас, който звучеше много слаб и отдалечен през онази плътна тъмнина. — Всичко приключи за добро или за лошо. Не трябваше да се безпокоя. Първата батерия бе достатъчно силна, защото почувствувах галерията да избухва, когато допрях втората. Чудя се — продължи той, като че говореше на себе си, — какъв размер щети е нанесла тази почти тон и половина ужасна азоамидна смес на стария сфинкс. Според моите изчисления, това би било достатъчно да разчупи тялото, ако можехме да разпръснем повече заряда. Но при даденото положение съвсем не съм сигурен. Може само да е издълбало дупка навътре, особено като се има предвид, че съществуват вътрешни кухини, през които газовете могат да преминат. Ех, при сполука ще разберем това по-късно. Драсни клечка кибрит, Адамс, и запали онези лампи. А, какво е това? Чуй!
Докато той говореше, от някъде се доловиха серии от кратки шумове, които, макар далечни и слаби, определях като изстрели от пушки. Опипах наоколо, намерих слушалката на полевия телефон и я притиснах до ухото си. И веднага всичко ми стана ясно. Оръжия стреляха близо до другия край на линията и апаратът ми предаваше техния трясък. Много слабо, но отчетливо можех да чуя пискливия глас на Хигс да казва:
— Внимавай, сержанте, още една атака започва!
Куик отговори:
— Стреляйте ниско, професоре! За бога, стреляйте ниско. Свършил си патроните, сър. Зареди, зареди! Ето ти нова пачка. Не стреляй твърде бързо. Ах, този дявол ме улучи, но и аз го улучих, никога повече няма да хвърли копие!
— Атакуват ги! — възкликнах аз. — Куик е ранен. Сега Македа ти говори. Тя казва: „Оливър, ела! Хората на Джошуа ме нападат. Оливър, ела!“
Последва силен шум от крясъци, последван от още изстрели, и точно когато Оливър грабна слушалката от ръката ми, линията млъкна. Напразно той викаше в нея с отчаян глас. Така би могъл да се обръща и към планетата Сатурн.
— Проводникът е прекъснат — възкликна отчаян Орм, като захвърли слушалката и грабна фенера — току-що запален отново от Джафет. — Да вървим! Там се извършва убийство. — И се втурна към входа, само за да залитне назад от голям камък, с който той бе блокиран.
— Боже мой! — изкрещя Орм. — Ние сме затворени. Как можем да излезем? Как можем да излезем? — И той започна да тича наоколо из стаята и даже да скача върху стените, като уплашена котка. Три пъти скочи той, като се мъчеше да се изкачи на свода, защото тук нямаше покрив, и всеки път падаше обратно — бе твърде високо да се задържи. Аз го хванах през кръста и го задържах насила, въпреки че той ме блъскаше.
— Кротувай — казах аз. — Нима искаш да се убиеш? Няма да струваш нищо мъртъв или осакатен. Остави ме да помисля.
Междувременно Джафет действуваше самостоятелно, защото той бе чул тревожните звуци от телефона и отгатнал значението им. Първо изтича до масивната греда, блокирала входа, и я забута. Беше безнадеждно, даже и слон не би могъл да я помести. После се отдръпна и я огледа внимателно.
— Мисля, че можем да се качим отгоре, лечителю — каза той. — Помогнете ми сега. — И той посочи да хвана единия край на тежката маса, на която лежаха батериите. Изтеглихме я до входа и, щом разбра за предназначението й, Оливър се хвърли да му помага. После, по указание на Джафет, докато аз поддържах масата да не се обърне, Орм опря челото си на камъка и „подложи гръб“, както казват учениците. Върху него планинецът се покатери живо и се изправи на раменете му. После се протегна, успя да улови горния ръб на падналата греда. И докато аз държах високо лампата, за да дам светлина, той се вкопчи с палците на краката върху грапавините на изсечения камък и след няколко мига беше вече върху свода на стената, на около двадесет стъпки над нивото на пода.