Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Там лежи човек, който ни показа как се умира. Този ваш сънародник беше герой, о Оливър, и ти трябва да пазиш с чест спомена за него, тъй като той ме спаси от нещо по-лошо от смъртта.
— Какво стана? — запита Орм професора.
— Достатъчно просто нещо — отговори той. — Ние пристигнахме тук благополучно, както ви съобщихме по телефона. После Македа говори с теб дълго време, докато прекъсна. След това, точно в десет часа, чухме трясъка от експлозията. И когато се канехме да излезем и видим какво бе станало, се появи Джошуа и съобщи, че идолът Хармак е разрушен и изиска Детето на Царе „по държавни съображения“ да го придружи до собствения му замък. Тя отказа и, тъй като той настояваше, аз поех грижата да го изритам от там. Принцът се оттегли и не го видяхме повече, но няколко минути по-късно профучаха облак стрели през прохода, а след тях — атака от хора, които викаха: „Смърт на неверниците! Спасете Розата!“ Тогава започнахме да стреляме и пречукахме доста от тях, обаче Куик получи стрела в рамото. Три пъти те нахлуваха и три пъти ние ги отбивахме. Накрая патроните ни привършиха и останахме само с револверите. Диваците се задържаха за момент, но отново се хвърлиха напред и всичко изглеждаше свършено. Тогава Куик побесня — сграбчи меча на убит абати и скочи върху им, ревящ като бик. Те го сякоха и мушкаха, обаче все пак той ги изтика отново в прохода, докато аз го следвах и стрелях покрай него. Най-после подлеците не издържаха и побягнаха, но и сержантът се строполи. Жените и аз го пренесохме обратно тук. Тогава и вие се появихте. Уви, той си отиде и да му даде бог покой, защото, ако е имало някога герой на този свят, той е кръстен Самюел Куик! — И като се обърна настрана, професорът издигна черните си очила, които винаги носеше на челото си, и изтри очи с опакото на ръката си.
С дълбока скръб, която не бих могъл да опиша, ние вдигнахме трупа на великолепния Куик, отнесохме го в частния апартамент на Македа и го положихме в собственото й легло, защото тя настояваше човекът, загинал в нейна защита, да не бъде поставен на друго място. Странно бе да се гледа навъсеният стар войник, чието лице след промиването на раните му изглеждаше спокойно и даже красиво, сложен да спи последния си сън върху леглото на Детето на Царе. Спомням си, че това легло бе богато, прекрасно изработено от някакво черно дърво с инкрустирани златни спирали. Около него се спускаха бели мрежени завеси, бродирани със златни звезди, каквито Македа носеше и на официалния си воал.
Там, върху сребърната постелка и ухаещите възглавници, положихме товара си. Похабените от работа ръце бяха притиснати към гърдите в молитвена поза. Един по един ние се сбогувахме с този предан и благороден човек, чието лице нямаше никога да видим, освен в огледалото на паметта. Е добре, той умря, както бе живял и както бе пожелал да умре — изпълнявайки дълга си и в битка. И така го оставихме. Да бъде в покой почитаният му дух!
В залятото с кръв преддверие, докато закърпвах и превързвах раните на професора — посичане от меч на главата, драскотина от стрела по лицето и убождане от копие в бедрото, никоя от които, за щастие, не бе дълбока и опасна — ние направихме кратко съвещание.
— Приятели — каза Македа, облегната на ръката на любимия си, — не е безопасно да останем тук. Заговорът на чичо ми се провали за сега, но аз мисля, че скоро той ще се завърне отново с хиляда души зад гърба си и тогава…
— Какво възнамерявате? — запита Оливър. — Да бягате от Мур ли?
— Как можем да бягаме — отговори тя, — когато проходът е пазен от хората на Джошуа, а фунг ни очакват отвън? Абати ви мразят, приятели мои, и сега, когато завършихте делото си, мисля, че ще ви убият, ако могат. Уви, уви! Защо ви доведох в тази подла и неблагодарна страна! — И тя започна да плаче, докато ние се спогледахме безпомощни.
Тогава Джафет, който през цялото това време клечеше на пода и като се клатеше насам-натам, оплаквайки по своя ориенталски маниер Куик, когото обичаше, се изправи, отиде до Детето на Царе и се просна пред нея.
— О, Валда Нагаста — каза той, — чуйте думите на вашия слуга. Само на три мили оттук, близо до входа на прохода, са на лагер петстотин души от моето племе планинците, които мразят принц Джошуа и приближените му. Избягайте при тях, о Валда Нагаста, защото те ще се привържат към вас и ще слушат мен, когото вие направихте техен предводител. След това можете да действувате, както сметнете за най-разумно.
Македа погледна въпросително към Оливър.
— Мисля, че това е добър съвет — каза той. — Най-малкото няма да сме по-зле между планинците, отколкото в това незащитено място. Кажете на жените си да ни вземат подходящо облекло и да тръгваме.