Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
На това открито място бе почти невъзможно да не се улучат пълчищата абати, които нямаха боен опит и се биеха без ред. Леките брони, които те носеха, не можеха да противостоят на удара на тежките стрели със железни върхове, които ги пронизваха изцяло. След две минути те почнаха да се огъват, а след три побягнаха обратно към главното ядро. Бягството беше паническо — купчина от хора и коне. Така французите трябва да са бягали пред ужасните дълги лъкове на англичаните при Креси и Поатие, тъй като и ние тук наистина вземахме участие в подобна средновековна битка.
Оливър, който наблюдаваше внимателно, отиде при Джафет и му прошепна нещо на ухото. Той кимна и изтича да потърси командира на полка. Скоро резултатът от този шепот стана ясен, защото страните на празното каре завиха навън и задните редици се придвижиха напред, за да подсилят центъра. Сега планинците бяха подредени в двойна или тройна редица, зад която имаше само около дузина войници, които маршируваха около Македа и държаха щитовете си високо, за да я предпазят от случайни стрели. С тях бяхме и ние четиримата, известен брой лагерни прислужници и други, които носеха на щитовете си тежко ранени.
Като оставихме убитите, където падаха, започнахме да напредваме и мятаме облаци стрели в ход. Два пъти абати се опитаха да ни атакуват, но и двата пъти тези страхотни стрели ни отблъскваха. После по дадена заповед планинците окачиха лъковете си на гърба и изтеглиха късите си мечове и на свой ред нападнаха. След пет минути всичко бе пометено. Войниците на Джошуа захвърлиха оръжията си и тичаха или галопираха надясно и наляво освен някои, които побягнаха през подвижния мост и портите на двореца — във вътрешността му. След тях, или поточно смесени с тях, следваха планинците, които убиваха всички, попаднали им под ръка, понеже не следваха вече заповедите на Македа или на офицерите им да дадат пощада.
По такъв начин, точно преди да пукне зората, тази странна битка при лунна светлина завърши. Наистина това бе малко сражение, защото само петстотин души се биха на наша страна и три или четири хиляди на другата, обаче то костваше огромен брой жертви и бе началото на цялата разруха, която последва.
И така ние бяхме в безопасност за известно време, защото бе сигурно, че след урока, който току-що бе получил, Джошуа нямаше да опита да щурмува двойните стени и рова на двореца без дълга подготовка. Но даже и сега нова грижа ни очакваше, защото по някакъв начин, някога не разбрахме как, дворцовото крило, в което бяха разположени покоите на Македа, внезапно избухна в пламъци. Лично аз вярвам, че огънят е възникнал от една лампа, оставена да гори до леглото на владетелката, върху което бе положен трупът на сержант Куик. Може би някой скрит там ранен е преобърнал лампата, може течението през отворените врати да е издуло тънките завеси, докато са докоснали фитила. Както и да е, облицованите с дърво стаи пламнаха и ако не се бе случила благоприятна посока на вятъра, целият дворец можеше да бъде опустошен. При туй положение успяхме да ограничим пожара само в това крило, което изгоря след два часа и остави да стърчат единствено голите каменни стени.
Това бе и погребалната клада на сержант Куик, благородният мъж — мислех си, докато гледах пожара. Когато стихията бе ограничена, понеже разрушихме свързващия коридор и повече нямаше опасност, поставихме постове и най-после си починахме. Македа и две или три от прислужничките й заеха няколко празни стаи, каквито имаше много в двореца. Ние си легнахме или по-скоро рухнахме в стаите за гости, където винаги бяхме спали, и не си отворихме очите до вечерта.
Спомням си, че се събудих, като мислех, че съм в плен на някакъв чуден сън — едновременно радостен и трагичен. Оливър и Хигс още спяха като пънове, но синът ми Родерик, все така облечен в сватбените си дрехи, седеше до леглото ми, като се взираше в мен с озадачен вид на хубавото си лице.
— Значи ти си бил тук? — казах аз и взех ръката му. — Мислех, че сънувам.
— Не, татко — отговори той с особения си английски, — никакъв сън, всичко е истина. Това странен свят, татко. Погледни ме! За колко години… дванадесет… четиринадесет, роб на диви народи, за които пеех, жрец на фунг идол, винаги близо до смърт, но никога не умирам. После султан Барунг ме обиква, казва имам бяла кръв и трябва да стана мъж на дъщеря му. После твой брат Хигс направен пленник с мен и ми казва, че ти ме търсиш всички тези години. После Хигс хвърлен на лъвове и вие го спасявате. После вчера аз женен за дъщеря на султана, която никога виждал преди, освен два пъти на пир в идол. После глава на Хармак отлита в небе и всички фунг хора избягват и аз бягам също и те намирам. После битка и много убити и стрела драска мой врат, но не ме ранява. — И той посочи драскотина точно над сънната артерия. — И ние сега заедно. Ох, татко! Много странен свят! Аз мисля бог някъде, който се грижи за нас!