Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Със сир Стеврон сигурно щях да мога да се сдобря, но сир Риман е твърдоглав като камък, а Уолдър Черния… честно ти казвам, на тоя прякорът не му идва от брадата. Стигна дотам да заяви, че сестрите му нямало да възразят да се омъжат за вдовец. Щях да го убия, ако не беше Джейн, която ме помоли да проявя милост.

— Нанесъл си тежко оскърбление на дома Фрей, Роб.

— Не съм го искал. Сир Стеврон умря за мен, а Оливар беше толкова верен скуайър, колкото всеки крал би пожелал. Той ме помоли да остане с мен, но сир Риман го отведе с останалите. С цялата им сила. Големия Джон ме подтикна да ги нападна.

— Да се биеш със своите, обкръжен от враговете си? — каза тя. — Това би било краят ти.

— Да. Помислих, че можем да уредим други бракове за дъщерите на лорд Уолдър. Сир Вендел Мандърли е предложил да вземе една, а Големия Джон ми казва, че чичовците му искали отново да се женят. Ако лорд Уолдър прояви благоразумие…

— Той няма да прояви благоразумие — каза Кейтлин. — Той е горд и страшно обидчив. Знаеш го. Искаше да стане тъст и после дядо на крал. Изобщо няма да го укротиш, предлагайки му бракове със стари разбойници и с втория син на най-дебелия мъж в Седемте кралства. Ти не само си нарушил клетвата си, но си унизил честта на Близнаците, предпочитайки брак с по-нищожен дом. Тук Роб настръхна.

— Кръвта на Уестърлинг е по-добра от тази на Фрей. Родословието им е древно, възхожда от първите хора. Кралете на Скалата понякога са се женели за Уестърлинги преди Завоеванието и е имало друга Джейни Уестърлинг, която е била кралица на крал Мегор преди триста години.

— Всичко това само ще подлюти раните на лорд Уолдър. Винаги го е вбесявало, че по-старите домове гледат на Фрей като на по-долни. Него ако чуеш, тази обида няма да е първата, която ще понесе. Джон Арин отказа да осинови внуците му, а баща ми отказа предложението на една от дъщерите му за Едмур. — Брат й тъкмо се връщаше при тях и тя кимна към него.

— Ваша милост — каза Бриндън Черната риба, — може би ще е по-добре да продължим тази тема насаме.

— Да — отвърна уморено Роб. — Готов съм да убия някого за чаша вино. Да отидем в залата за аудиенции.

Докато се качваха по стъпалата, Кейтлин зададе въпроса, който я тревожеше през цялото време.

— Роб, а къде е Сив вятър?

— В двора. Бори се с мръвка овнешко. Казах на кучкарите да го нахранят добре.

— Преди винаги си го държал до себе си.

— Залата не е най-доброто място за вълк. Виждала си го как се изнервя. Ръмжи и се зъби. Изобщо не трябваше да го взимам в битките с мен. Твърде много хора уби и вече не се бои от тях. Джейни е неспокойна край него, а майка й направо се ужасява.

„Аха, ето я истинската причина“ — помисли Кейтлин.

— Той е част от теб, Роб. Да се боят от него е все едно да се боят от теб.

— Аз не съм вълк, както и да ме наричат. — Каза го сърдито. — Сив вятър уби един човек при Зъбера, друг при Ашемарк, още шестима при Волско кръстовище. Ако си виждала…

— Видях как вълкът на Бран прегриза гърлото на един в Зимен хребет — прекъсна го рязко тя, — и съм му благодарна за това.