Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
В понеделник сутринта на Коул окончателно му бяха омръзнали лежането и еднообразието на болничната стая. Малко след изгрев слънце той заповяда на един санитар да му намери патерици. Ъгловатото му лице се сгърчи, когато се изправи. На мястото, където беше заседнал шрапнелът, го прониза остра болка. Мускулите му бяха отслабнали от продължителното бездействие, но той започна с непреклонна воля да се упражнява да върви. Отново и отново подскачаше от леглото до стената и обратно, докато раменете и краката му отмаляха.
По коридора прозвучаха познати стъпки. Лекото, пъргаво потропване беше следвано от тежки крачки — очевидно идваше и някой мъж.
— Изглеждате очарователно тази сутрин, мис Хоутърн. — Епълби отправи този комплимент със сърдечна топлота. Коул си представи как изпълненият му с желание поглед се плъзга по стройната й снага.
— О, лейтенант — отговори му Алена без ентусиазъм. — Майор Мейгръдър току-що ме пита дали не знам къде сте. Спешно се нуждаят от вашата помощ в операционната.
— Дългът ме зове — въздъхна младият офицер разочаровано, — но сърцето ми остава при вас.
С тези думи той се отдалечи.
Алена спря изненадана на прага на стаята.
— Разрешено ли ви е вече да ставате? — попита ядосано тя. — Изобщо не личи да сте оздравели!
— Престани да се държиш майчински с мен. Нямам нужда от бавачка!
— Но все някой трябва да бъде тук, когато си счупите врата, глупак такъв!
— Тогава можеш да ми пратиш младия си приятел. Сигурен съм, че му е необходим още практически опит. Той вероятно се справя по-добре с момичетата, отколкото със скалпела.
Алена свали чаршафите от леглото му.
— Защо сте толкова хаплив? Той е просто мил към мен.
— А ти какво правиш, за да го държиш по-надалеч? — изръмжа невъздържано Коул.
— Във всеки случай не го поощрявам, майоре. Освен това той е истински светец в сравнение с вас.
Алена се обърна и се зае да постеле чисти чаршафи на леглото на Коул. На майора не му харесваше това, че последната дума оставаше винаги нейна. Посегна да я хване, но в този миг патериците му се изплъзнаха и той се свлече с изкривено от болка лице на пода. Алена бързо отиде при него. Гневът й се беше изпарил. Тя сложи ръката му на раменете си и му помогна да стане.
— Добре ли сте? — попита уплашена.
Коул погледна дълбоко в загрижените сиви очи с гъстите копринени мигли. А устните й! Тези чувствени, изразителни устни трябваше просто да бъдат целунати.
Алена усети как Коул стегна хватката върху ръката й. Преди да си даде сметка какво става, той се наведе с разтворени устни към нея. Горещата му целувка издаде цялата му потискана досега страст. Тя премина през тялото й като нажежена светкавица и освободи в миг тайните й копнежи. Алена отчаяно се бореше срещу опиянението, което заплашваше да я завладее. Тя се откъсна от Коул и направи крачка назад, препъвайки се. Надигането на възбудата я беше потресло дълбоко. Обзе я гняв при мисълта, че мъжът беше посмял да се нахвърли върху нея на обществено място. Ръката на Алена се стрелна напред и му зашлеви шумна плесница. В следващия миг момичето побягна към вратата. Искаше да намери място, където можеше да бъде сама и да остави сълзите си да текат свободно.
Когато майор Лейтимър се завърна в дома на семейство Крейгхъг, Ангъс никак не му се зарадва. Той се беше надявал да се случи най-лошото и сега беше разочарован. Това засили и без това голямата му неприязън към зет му.
Коул беше настанен в стаята за гости. Роберта му обясни, че това ще осигури по-големи удобства за наранения му крак. Не че той имаше нещо против. Но не му убягна факта колко доволна беше жена му от това решение.
След като Роберта дълго се беше преструвала на примерна домакиня, сега тя искаше да вложи всички усилия в напредването на мъжа си в кариерата. Освен това държеше отново да поеме ролята си в светския живот, която беше принудена да изостави за известно време.
През един юлски ден на път към къщата на мисис Хоутърн доктор Брукс се отби при семейство Крейгхъг, за да донесе съобщение на майор Лейтимър.
— Можете да оставите писмото и на мен — каза Роберта и протегна ръка, за да го поеме. Но в този миг се появи Коул и взе писмото си лично. Няколко минути по-късно се чу ужасен писък откъм стаята на младоженците. Гневният глас на Роберта огласяше цялата къща, така че да я чуе всеки:
— Искам веднага да изясним този въпрос!
— Няма нищо за изясняване — отвърна спокойно Коул. — Просто съм снет от военен отчет по здравословни причини, нищо повече.