Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Подъл, мръсен янки! Ти изобщо нямаш собствена тежест! През цялото време ми разправяше, че ще стигнем до Вашингтон, а не си си мислил нищо друго, освен да останеш тук с онази малка мръсница, като оправдаваш присъствието си с мен. Та ти най-безсрамно лягаш с нея под носа ми! Да беше се оженил направо за Алена! Вместо това ме упрекваш, че съм те накарала с измама и с користни цели да се ожениш за мен. Всъщност би трябвало да си ми благодарен за всичко, което направих за теб!
— Вашингтон беше твоя идея, мила, а не моя. Но този план пропада, така че си го избий от главата. Отиваме да живеем в Минесота.
— Минесота! Ааа! — Извън себе си от гняв, Роберта дръпна едната патерица от мъжа си и я запрати в стената. — Ти и твоят проклет крак! По-добре да бяха ти го отрязали! — тя ритна Коул по дясното бедро. Той залитна и с болезнен вик се удари във вратата.
— Слушай! — изсъска той. — Ако сториш това още веднъж, ще ти…
През това време Лийла, доктор Брукс и Алена седяха, неприятно изненадани и сковани от неудобство, в салона. Те мълчаха стъписани, но не бяха пропуснали нито една от обидните фрази.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Слънцето безмилостно жареше опустошените от войната поля на Юга. През това лято армията на Конфедерацията търпеше поражение след поражение. Атланта беше обсадена от армията на Северните щати. За обсадата генерал Джонсън беше мобилизирал всички налични сили, така че през горещия месец август беше рядкост да се срещнат сини униформи в Луизиана.
През един късен съботен следобед в началото на септември Алена и мисис Хоутърн бяха заети в цветната градина на възрастната дама. Разнесе се силен тропот на копита, който бързо се приближаваше към къщата. Когато видя двуколката, Алена се изправи. Стегнат в безупречна униформа, майор Лейтимър спря пред къщата и докосна небрежно с пръсти периферията на шапката си.
— Добър ден, уважаеми дами.
— Здравейте, майор Лейтимър! Колко мило, че сте се сетили за нас. Ще приемете ли чаша чай или може би шери? — поздрави го, приятно изненадана, мисис Хоутърн.
— Не, благодаря ви, мадам. Всъщност аз само исках да уредя някои неща с Алена, преди да си замина.
— Но, разбира се, майоре — отвърна жената с приятелска усмивка. — Имам още малко работа в къщата. Ако ви потрябвам, повикайте ме.
Когато останаха сами, Коул се обърна към Алена:
— Не можеш ли да оставиш за момент работата си? Искам да говоря с теб.
Момичето продължаваше упорито заниманието си.
— Каквото има да говорим, майоре, можем да си го кажем и докато работя.
— Искам да говоря по личен въпрос с теб, Алена. Затова ще съм ти признателен, ако ме придружиш на една малка разходка.
Алена известно време гледаше нерешително майора, после се приближи към него.
— Качвай се — каза той и й протегна ръка.
Момичето погледна нагоре към Коул. Той беше загорял от слънцето. На фона на почернялото му лице очите му изглеждаха още по-светли. Ако Алена си беше въобразявала, че присъствието му ще я остави равнодушна, жестоко се лъжеше. Защо не си беше заминал и не бе я оставил сама да се справи с чувствата си? Защо трябваше излишно да удължава страданието й?
Алена с нежелание свали престилката и ръкавиците си и се качи в двуколката.
Известно време те се движеха по брега на реката, докато стигнаха до едно сенчесто място.
— Надявам се, че имате почтени намерения, майоре. Тук аз съм съвсем безпомощна пред вас. Вие, изглежда, сте се заели окончателно да опетните доброто ми име. — Алена се мъчеше да придаде игрив тон нагласа си.
Коул безмълвно завърза поводите за една върба. След това разкопча униформената си куртка, извади малък пистолет и й го подаде. Тя го гледаше учудена.
— За да разсея опасенията ви, мадам — усмихна се иронично той.
Спътницата му провери двуцевния пищов и отбеляза компетентно:
— Не е зареден.
— Разбира се — присмя й се Коул. — Ти за кръгъл глупак ли ме мислиш? — С тези думи той взе пистолета от ръцете й. — Умееш ли да боравиш с тези играчки?
— Зная само, че когато не е зареден, е съвсем безопасен.
Коул не обърна внимание на острата забележка на Алена и започна да зарежда пистолета с месингови патрони.
— Внимавай — предупреди той. — Малкият лост отстрани е предпазител и предотвратява нещастни случаи.
— А на какво дължа този подарък?
Коул вкара патрон в цевта и се прицели в едно полско цвете близо до нея, преди да отговори на въпросителния й поглед.
— След като си замина, ще можеш да използваш това оръжие, за да плашиш натрапниците. Ти, изглежда, привличаш типове като Жак Дюбоне. Кой знае какво може да се случи. Не мога да сторя нищо повече за твоята сигурност. Вземи пистолета и като част от подаръка за сбогом.