Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
За пръв път откакто бе станала собственост на Гейдж Торнтън, Шимейн успя да си изяде цялата порция, но стомахът й натежа и й се доспа. Копнееше да отведе Андрю в къщата за следобедната му дрямка, но очевидно щом Гилиън беше наблизо, момчето нямаше да иска да си тръгне скоро.
Гейдж седеше в края на импровизираната маса върху едно буре и когато най-после отмести чинията си, той леко го наклони назад и се подпря на грапавия парапет. Оттук можеше спокойно да наблюдава хората си и да се любува на нескритото им задоволство от храната. Сега бе сигурен, че дори ако Шимейн беше крастава жаба, те пак щяха да й се възхищават заради дарбата й да готви.
Работниците получиха позволение да отпочинат малко, преди да се върнат към заниманията си, защото след обилния обяд явно имаха нужда от това. По-младите бяха натоварени със задачата да съберат мръсните съдове, празната тенджера и остатъците от храната и да ги занесат в къщата, а Шимейн и Андрю останаха още малко на палубата. Тя тръгна да се разхожда заедно с момчето, като неспирно се възхищаваше на майсторството на строителите. В същото време Гейдж обсъждаше с възрастния корабен дърводелец проблемите, свързани с някакви неизсъхнали дървета, докарани от Гилиън.
— Тези дървета ще се сцепят, преди да е дошъл краят на седмицата, Капитане. Веднага трябва да ги свалим и да ги преместим — посъветва Фланъри Морган своя работодател.
— Щом трябва, направи го — отговори просто Гейдж. — Изглежда нямаме друг избор.
Андрю забеляза една чайка, която летеше около предната част на кораба и се спусна напред с надеждата да я улови. Шимейн незабавно го последва, но бърз като малко мишленце, той започна да се катери по скелето, нетърпелив да се доближи до птицата. Тя кръжеше примамливо над главата на детето и сякаш се надсмиваше над непохватността му. Забравила сънливостта си, Шимейн се закатери след него, като прескачаше трупи и въжета. Беше изненадана, че едно толкова малко момче умее да се катери така енергично и ловко. Внезапно обаче вниманието на Андрю бе привлечено от някаква жаба, която подскачаше между дъските по палубата, и той бързо се спусна натам. Шимейн спря да си поеме дъх и откри, че е стигнала предната част на палубата. Заинтригувана, тя пристъпи по-близо до бездната под високия, издаден нос на кораба. Погледна надолу и видя огромни скали, струпани около подпорите на корпуса. После вдигна очи и се изпълни с възхищение. Гледан оттук, пейзажът около къщата бе прелестно красив.
— По дяволите, Шимейн! — изкрещя глас, който почти я накара да залитне. — Слизай от там! Слизай, преди да си паднала!
Преди Шимейн да успее да се подчини, Гейдж вече беше до нея, улови я за ръката и я издърпа навътре. Когато стигнаха до централната палуба, той я хвана за раменете, разтърси я и сърдито я смъмри.
— Никога повече не се качвай там, чуваш ли? Опасно е! Просто стой настрана!
Шимейн кимна уплашено, поразена от внезапния му гняв.
— Д-да, раз-разбира се, господин Торнтън — запелтечи тя, като се бореше със сълзите си. Пръстите му стискаха ръката й толкова здраво, че несъмнено по-късно щеше да открие, че е посиняла. Шимейн потръпна и се опита да се измъкне от желязната му хватка. — Моля ви, господин Торнтън, причинявате ми болка.
Сякаш смутен от собствената си жестокост, Гейдж отпусна ръце и отстъпи крачка назад.
— Прощавай — прошепна той с дрезгав глас. — Не исках да…
Без да довърши, Гейдж се завъртя рязко на пети и бързо слезе от палубата на кораба. Под вцепенените погледи на Шимейн и на работниците, той се спусна стремително по скелето. После се втурна към работилницата, сякаш хиляди дяволи го гонеха по петите, и след миг в тишината, последвала заминаването му, екна като гръм звукът от затръшната врата.
Шимейн стреснато се обърна към Гилиън.
— Какво сторих? Защо господин Торнтън ми се разсърди толкова?
— Не се тормозете, госпожице. Ядът на Капитана не е насочен към вас — промърмори младежът, опитвайки се да я успокои. — Уплаши се, като ви видя на носа на кораба. Оттам е паднала жена му.
Шимейн постави ръка пред устните си, за да потисне отчаяния си стон. Как бе могла да прояви такава несъобразителност?
— Защо вече не заведете Андрю в къщата, госпожице? — предложи Гилиън. — Аз ще донеса останалите неща.
Шимейн го послуша и свали Андрю от кораба. С благодарност установи, че младежите са изплакнали тенекиените чинии и чаши в реката и са ги оставили в кошницата до вратата. Трябваха й само няколко минутки, за да ги измие със сапунена, а после и с гореща вода и да изчисти кухнята.