Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Жребецът направи няколко игриви стъпки, тъй че Николаус трябваше да се отдръпне. Той обузда нарастващия си гняв и замълча, дори когато му се наложи да види как Елиза се отдалечава, обгърната плътно от ръцете на Максим.
— Не бих понесъл да ви прегърне някой друг — пошепна й, Максим.
Елиза положи ръката си върху неговата. Тя за малко не му каза с какво облекчение бе посрещнала появата му.
— Николаус ми е добър приятел. Не бих искала да бъде обиждан.
— Елиза, ако го обичаш, кажи ми го и аз ще се отдръпна. Не ми дължиш никакво обяснение. Но ако това, което вярвам, че усещам, наистина е вярно, и между нас има нещо, то в този момент трябва да кажеш истината. По-добре ще е, отколкото да даваш после закъснели обяснения.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Укрепленията, издигнати от гражданите на Любек няколко века преди това, го превръщаха в трудно превземаем пристанищен град. Пред огромните градски стени стояха на пост кулите-близнаци, чиито оръдия преграждаха пътя на врага. Под небето, пламтящо в лъчите на залязващото слънце, градът блестеше като украшение, отрупано със скъпоценни камъни. Островърхите покриви и високите църковни кули отразяваха последните слънчеви лъчи й изпъстряха настъпващото смрачаване.
— Любек, най-главният сред всички градове! — извика Николаус, когато малката група, яздейки, се приближаваше към градските стени.
— Царицата на Ханзейските градове — усмихна се той на Елиза, която яздеше до него на новия си кон. — Нима не е истинска перла?
— Да, наистина е така — отвърна тя, изпълнена с възхищение.
Веднага щом преминаха през градските порти Холстентор, Николаус ги поведе през лабиринт от улици и улички, докато накрая спря пред една внушителна къща в старонемски стил. На един от прозорците, на долния етаж млад мъж се взираше през стъклото. Като видя пристигащите, лицето му грейна и той веднага изчезна. Малко след това се чуха радостни викове и вратата се отвори. Две жени и младият мъж излязоха от къщата, махайки с ръце.
Николаус, който бързо се спусна от седлото, поздрава високо с широко разтворени ръце. Двете жени, развълнувани като деца се втурнаха към него, говорейки възбудено и се хвърлиха в прегръдките му, а младият мъж потупваше капитана сърдечно по рамото. За момент Николаус изглеждаше попаднал във водовъртеж от ръце и прегръдки.
— Семейството на Николаус изглежда толкова жизнерадостно, колкото е и той — отбеляза, смеейки се, Максим, като помагаше на Елиза да слезе от седлото. Колкото и поведението му да беше безукорно що се отнася до етикета, очите му я зовяха и обещаваха непознати радости. Внезапно през главата й мина мисълта, че има един начин да уталожи страстта си: тя би могла да му се отдаде…
Елиза сама се изненада от посоката на мислите си. Но как така Арабела бе предпочела едно невзрачно същество пред този мъж? Сигурно братовчедка й е от камък…
— Арабела е глупачка — промърмори тя, без да иска.
— Моля? Какво те кара да мислиш за Арабела? — попита учудено Максим.
Елиза въздъхна и потръпна с цялото си тяло:
— Съмнявам се, че би разбрал. Само една жена може да разбере това, което току-що си мислех.
— Опитваш се да отклониш отговора.
— Женски трик. — Тя му хвърли кос поглед и добави — това е нашето единствено оръжие.
— Вероятно никога няма да разбера какво става в твоята прекрасна главица. — Погледът му, изпълнен с любов, галеше лицето й и това я накара да се изчерви. — Може би не споделяш напълно чувствата ми, — прошепна й той, — но аз бих могъл да те науча на нещичко.
Елиза вдигна рязко глава. Максим беше произнесъл на глас нейните тайни желания и изведнъж тя се уплаши, че той може да чете мисли. Тя облекчено пое въздух, когато една млада руса жена на около двадесет години се отдели от групата на Николаус и с лъчезарна усмивка тръгна към Максим.
— Вие трябва да сте лорд Сиймур — поздрави го тя на изряден английски. — Николаус толкова ми е говорил за вас, че не бих могла да очаквам някога да се запозная е вас. Аз съм Катарина Хамилтън, негова братовчедка…, т.е. всъщност нашите майки са били далечни братовчедки, така че ние не сме много близки роднини.
Максим се поклони:
— Удоволствието е мое, госпожице Хамилтън.
— А това трябва да е Елиза — каза Катарина, отбелязвайки красотата й. Добре можеше да се разбере защо Николаус беше толкова привлечен от това момиче. — Николаус ни писа, че ще доведе и вас. Приятно ли беше пътуването?