Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Това беше страшната напаст за всички родове с ларан — трудно поддаващите се на овладяване способности се развихряха едновременно с физическите и психическите бури на пубертета. Внезапната стихия на пси-силите, съзряващата сексуалност и хормоналните неравновесия ставаха непосилен товар. Надарените деца преживяваха ужасни сътресения, изпадаха в нервни кризи и гърчове… твърде често завършващи със смърт. И Рената бе загубила брат от болестта на прехода. Нито един род с ларан не оставаше незасегнат от трагедиите.
А Дорилис носеше бащината си наследственост на Алдаран, не относително стабилните гени на Делрей като Донал. Онова, което Рената узна за родословието на Алдаран и Рокрейвън не й вдъхваше особени надежди, но ако момичето научеше навреме повече за нервната структура и енергонните полета, може би щеше да преживее тежкия период без непреодолими затруднения.
Когато доближи стаите, долови излъчване на яд и изтощено търпение (самата тя смяташе възрастната леронис за светица, щом още понасяше това вироглаво и разглезено момиченце), също и надменното нахалство, присъщо на Дорилис, когато някой откажеше да изпълни нейна прищявка. Детето рядко проявяваше сприхавостта си пред Рената, защото се възхищаваше на младата си наставница и искаше да й се хареса. Но отношенията й с Маргали никак не се облекчаваха от обстоятелството, че след смъртта на Дарън от Скатфел възрастната жена се боеше от повереницата си.
„И аз се страхувам — призна си Рената. — Но поне Дорилис още не подозира това, а позволя ли й да се досети веднъж, повече на нищо не мога да я науча!“
Още пред вратата чу пискливия от гняв гласец на момичето. Изостри чувствителността си, за да схване и отговора на Маргали.
— Не, дете, тези шевове изобщо не ги бива. Никакви занимания с музика и никакъв урок с лейди Рената, докато не ги разшиеш и направиш наново. — Тя добави увещаващо: — Не си толкова непохватна, просто не се стараеш. Когато поискаш, шиеш великолепно, но днес си решила да лентяйстваш, затова нарочно разваляш всяка дреха, с която се захванеш. Сега разпори шевовете… не, вземи ножицата! Ако опитваш с пръсти, ще разкъсаш и плата! Дорилис, какво те е прихванало днес?
— Не ми харесва да шия! Когато стана господарка на Алдаран, ще си наема десетина шивачки, ако искам. Защо и аз да се уча? А лейди Рената няма да ме лиши от урок само защото ти си й казала!
Грубостта и злобата в гласа й подтикнаха Рената към мигновено решение. Шиенето не беше толкова важно само по себе си, но за момичето умението да се съсредоточава прилежно в нежелана работа беше безценно. Още щом отвори вратата, усетът на наблюдателка й разкри изгарящата болка в главата на Маргали. Значи Дорилис се бе захванала с предишните номера — причиняваше на старата леронис мъки, за да наложи желанията си. А иначе седеше с омразната дреха в скута си, придаваше си мил и покорен вид, но за разлика от Маргали, Рената забеляза веднага ликуващата усмивчица в ъгълчетата на устните й. Детето захвърли дрехата и изтича да я посрещне.
— Братовчедке, време ли е за урока?
Рената нареди студено:
— Вдигни веднага това, което пусна на пода, и го сложи на мястото му в скрина. Още по-добре ще бъде, ако седнеш и си довършиш работата.
— За какво ми е да шия добре? — нацупи се момичето. — Татко иска да науча онова, което ти можеш да ми предадеш!
— Най-полезно за теб ще бъде да те науча, че трябва да вършиш каквото е необходимо, и то с най-голямо усърдие, без да се поддаваш на капризите си. Изобщо не ме интересува дали шиеш добре или шевовете ти залитат като червин, пиян от ферментирали ябълки край пътя… — Дорилис се закиска тържествуващо при тези думи, — …но няма да злоупотребяваш с уроците си, за да правиш напук на своята приемна майка или да бягаш от онова, което ти е заръчала.
Рената се обърна към Маргали, чието лице беше побеляло от болка. Явно беше крайно време да постави момичето на мястото му.
— Пак ли те тормози нарочно?
— Не разбира какво прави — промълви едва чуто жената.
— Ей сега ще я накарам да проумее — изрече Рената с глас като зимен вятър. — Дорилис, веднага ще престанеш да мъчиш приемната си майка, после ще й искаш прошка на колене, а след това може би ще продължа да се занимавам с теб.
— Да искам прошка от нея? — изуми се детето. — Никога!
Всички казваха, че момичето много прилича на отдавна покойната си майка, но точно сега вирнатата брадичка напомняше за господаря на Алдаран.