Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Ръцете му я прегърнаха, устата му притисна нейната и й попречи да продължи. През изминалите седмици той я беше целувал също тъй страстно и плътски както преди и Ана се беше предала също тъй бързо и окончателно. Годините и опитът бяха направили целувките на лорда още по-чувствени, а нейният опит беше разкъсал воала на невинността, който го бе възпирал, защото тя още не беше негова съпруга. Но колкото неговата и нейната опитност да бяха подобрили целувките, разменени напоследък, всичко избледня пред онова, което той правеше с нея сега. Ръцете и краката му бяха като виещи се растения и я привличаха толкова силно към тялото му, че не остана и капка съмнение в силата на неговото желание.
— Надявам се — каза той и си пое разтреперан дъх, — надявам се, че вече вярваш в желанието, което ме изгаря — да те занеса до най-близкото легло?
И на нея й се наложи да си поеме няколко пъти дъх, преди да може да отговори:
— Започнах да се съмнявам в теб заради чая.
Той се разсмя и поохлаби прегръдката си. Тя забеляза със задоволство, че сега трепереше той. Трепереха всъщност и двамата.
— Ана, това тук не е моят дом.
— Не, скъпи, ти живееш в Манинг хаус.
Той се засмя, целуна я пак и продължи тихичко да се смее.
— Искам да кажа, — продължи той, когато отново беше в състояние да говори, — че тази къща не е моя, а на един приятел, който ми я отстъпи за този ден.
Ана се изправи и го отблъсна на ръка разстояние от себе си.
— Да, той е банков директор, моят банков директор, за да съм съвсем точен. Живее тук със съпругата си, много мила млада дама от Чезуикшир. Отидоха на гости на нейното семейство и Паркър беше така добър да ми позволи да използвам къщата в негово отсъствие.
Тя го гледаше втренчено.
— Паркър е много дискретен човек, както ще се увериш — усмихна се той. Той и съпругата му не се движат в същите кръгове, в които и ние, затова ми се стори по-сигурно да те доведа тук.
— Робърт — каза тя, — довел си ме в къщата на банков директор, за да спиш с мен? — Беше решила, че той притежава къща за метресите си, която могат да използват за дискретната авантюра, която тя бе предложила. Само че той може да не е искал да отпрати сегашната си любовница, за да започне нещо с нея.
— Не съвсем — съгласи се разкайвайки се той, — въпреки че почвам да свиквам с тази мисъл, независимо от това, че ме шокира. Но все някъде трябваше да те заведа, нали? Ти така напираше да спиш с мен.
— Робърт Брайланд!
— … че аз просто не можех да те откажа от намерението ти. Трябва да признаеш все пак, че се опитах.
— Не много убедително — вдигна тя вежди.
Той се чувстваше сякаш малко виновен.
— Не, не много убедително. Наслаждавам се на представата, че една красива и привлекателна жена ме желае също толкова силно, колкото аз нея. За нещастие — продължи той с усмивка — аз съм ужасно старомоден мъж. — Той я погали с пръсти по бузата. — Установих, че колкото и да те желая, не искам да имам връзка с теб. Нито с която и да било друга.
Ана се освободи с бавни, предпазливи движения от прегръдката му и отстъпи назад.
— Разбирам — каза тя срамно неспособна да не издаде с гласа си колко е наранена. — Но в такъв случай защо ме доведе тук, Робърт?
— За да поговорим. За да ти направя на свой ред предложение в отговор на твоето, което толкова ме ласкае. Защо не седнеш, мила? Чаят веднага ще дойде.
Тя вече се чувстваше побесняла от гняв, наранена и унизена.
— Не, благодаря. Не желая да сядам, нито да пия чай. Казвай, моля те, каквото имаш да казваш, след което ще съм предоволна, ако ме върнеш у дома.
— Наистина не го направих както трябва — каза той, вдигна ръка и я отпусна с безпомощен жест. — Исках да ти спестя притеснението, което предположих, че ще изпиташ, ако наистина бяхме започнали любовни отношения. Зная, че много дами от доброто общество поддържат такива връзки, но на теб това нямаше да ти хареса, скъпа моя, уверявам те.
Лицето на Ана пламна и тя можеше да си представи колко червено е станало.
— Може би на теб нямаше да ти хареса — каза тя с горчивина.
Той поклати глава.
— Не, не е така. Но последното, което бих искал, Ана, е да те имам като метреса.
Е, това тя вече го беше разбрала. Ана не намери какво да отговори. Тя му обърна гръб и се вгледа в слабия огън в камината, като правеше усилия да не избухне в сълзи.
— Мислех, освен това и за Сара — продължи той, — знаеш, че много я обикнах и никак нямаше да ми хареса тя да разбере, че съм постъпил нечестно по отношение на теб.
— Да — изрече с мъка Ана и избърса гневно сълзите, които очевидно държаха да потекат. — Аз също мислих за това. Приех, че тя никога няма да разбере.