Свидетел в смъртта

— Какво си намислила?

В този момент чашата на търпението й преля.

— Нищо не искам. По дяволите вечерята! Не знам какво ме прихвана. Сигурно съм си изгубила ума за миг. Не, не за миг, а за два часа, през които се занимавах с подготовката на малкото празненство. Признавам, че се провалих. Отивам да работя в кабинета си.

Понечи да излезе, но Рурк я хвана за рамото. Не се изненада от гневните пламъчета в очите й, но се учуди, като видя, че е искрено засегната.

— Не бързай, скъпа.

— Ако искаш ръката ти да остане здрава, приятел, веднага я отдръпни.

— Ето я моята съпруга. За миг си помислих, че са те заменили с дроид. Повярвай, че много се изплаших.

— Ха-ха! Много спешно! Мислиш се за ужасно забавен.

— Мисля, че те обидих и моля да ме извиниш. — Целуна я по челото, докато отчаяно се питаше дали на този ден с е случило нещо, което трябва да отпразнуват. — Да не съм забравил някоя знаменателна дата?

— Не! Не! — Тя отстъпи назад. — Не си — каза за трети път и се почувства абсурдно. — Искаше ми се да… да направя нещо за теб, за да изразя признателността си. Престани да ме гледаш така, сякаш съм превъртяла. Мислиш, че само ти си способен на подобни жестове. Имаш право. Това е самата истина. Тази вечер няколко пъти ми идваше да използвам върху себе си шоковата палка, за да сложа край на мъките си. Пфу! Как може да съм толкова глупава? — Взе чашата си и застана до парапета.

Рурк се намръщи. Питаше се как да поправи грешката си, да обясни на Ив, че и през ум не му е минавало да я обиди.

— Всичко е прекрасно, мила. Ти също.

— Не се опитвай да замажеш положението!

— Ив…

— Вярно е, че не съм никаква домакиня, че не умея да организирам празненства, защото никога нямам свободно време… защото изобщо не се сещам да ти осигуря домашен уют. Но това не означава, че нямам чувства към теб. Знай, че те обичам. — Извърна се, а Рурк с насмешка си помисли, че изражението й не е на любяща жена. Беше побесняла от гняв. — Непрекъснато даваш израз на чувствата си към мен, даваш ми… — Тя замълча за миг, сетне добави: — Даваш ми себе си. Исках някак да ти се отблагодаря.

Рурк си помисли, че никога не е виждал по-красива жена.

— Дъхът ми спира, като те гледам — промълви.

— Голяма любов… убийство, предателство, гняв… — промърмори Ив.

— Моля?

— Няма значение. — Тя притисна с длани слепоочията си, дълбоко си пое дъх. — Повтарям онова, което се е запечатало в паметта ми през последните два дни. — Присви очи и попита: — Би ли скочил пред голям автобус, за да ме спасиш?

— Разбира се. Тези автобуси пълзят като охлюви.

Ив се засмя и той изпита известно облекчение.

— И аз казах същото. Да му се не види, знаех, че ще оплескам всичко.

— Този път аз оплесках нещата. — Той застана до нея и сграбчи ръката й. — Питам се дали ме обичаш достатъчно, че да ми дадеш възможност да изкупя вината си.

— Може би имам някакви чувства към теб.

— Скъпа Ив! — Той й целуна ръка. — Едва ли ще разбереш какво означава за мен изненадата, която тази вечер си ми подготвила. Какво означаваш самата ти в живота ми! Нямам по-скъпо същество на този свят.