Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Еди не откъсваше очи от него. Кръвта капеше от здраво стиснатите му ръце, а червеното петно на ръкава на ризата му бе започнало отново да се уголемява. Тънка струйка кръв се стичаше и от лявото ъгълче на устата му. В същото време младият мъж предполагаше, че разбира безмълвието на своя дин. Това беше работа, която Еди Дийн трябваше да свърши. Защото той познаваше Тауър не само отвън, но и отвътре, нали така? Познаваше го много добре. Та нали някога, не толкова отдавна, и той самият смяташе, че всичко на света, с изключение на хероина, е незначително. Не мислеше ли тогава, че всичко на света, което не беше хероин, става само за продаване и купуване? Не беше ли стигнал до момента, в който би накарал майка си да проституира по улиците, само и само да изкара пари, с които да се снабди със следващата доза? И не беше ли именно затова толкова ядосан?
— Този парцел на ъгъла на Второ и Четирийсет и шеста никога не е бил твой — каза Еди. — Нито на твоя баща, на неговия баща и така нататък чак до Стефан Торен. Вие сте били само пазители на имота — тъй както аз съм пазител на оръжието, което нося.
— Не е вярно!
— Така ли? — попита Арон. — Колко странно. Чувал съм те да говориш за това парче земя с почти същите думи…
— Арон, млъквай веднага!
— … много, много пъти — завърши спокойно Дипно.
Това вече беше прекалено. Еди скочи на крака, при което целият му крак от раната в пищяла нагоре бе прорязан от надигналата се вълна на изгарящата болка. Това бе истински двубой.
Роланд запали още една цигара. Откъснатият филтър лежеше на лекьосаната покривка на масата до другите два. На Еди му приличаха на непознати хапчета.
— Ето какво ми каза тогава — изрече той и изведнъж се успокои. Яростта го бе напуснала като отрова, изцедена от змийско ухапване. Роланд го беше оставил да направи толкова много и въпреки болката в езика и дланите му, които не спираха да кър вят, съпругът на Сузана беше благодарен.
— Всичко, което съм казал тогава… Бях под влияние на силен стрес… Страхувах се, че можеш да ме убиеш!
— Тогава ми спомена, че притежаваш един плик с дата от март 1846 година. Каза, че в плика има лист хартия, на който е изписано някакво име. Каза ми още и че…
— Отричам! Отричам да съм казал тези неща!
— Каза, че ако ти назова името, написано на листа, ще ми продадеш парцела. За един долар. Със знанието, че ще получиш още много повече — милиони — между настоящия момент и… 1985 година, да речем.
Тауър се изсмя шумно. Смехът му наподобяваше кучешки лай.
— Защо не ми предложиш и моста на Бруклин, докато сме на тази вълна?
— Ти ми даде обещание. И сега баща ти гледа как се опитваш да го нарушиш.
Калвин Тауър изкрещя:
— ОТРИЧАМ ВСЯКА ДУМА, КОЯТО КАЗВАШ!
— Отречи се от думата си и бъди проклет! — рече му Еди. — Сега ще ти кажа нещо, Кал, нещо, което знам. Залъкът, който сега поглъщаш, е горчив — ала ти не знаеш това, защото някой ти е казал, че е сладък, пък и вкусовите ти рецептори са се парализирали.
— Нямам никаква представа за какво ми говориш! Ти си се побъркал!
— Не — обади се Арон, — не е. Ти си този, който се е побъркал, ако не се вслушаш в думите му. Мисля… мисля, че той ти дава възможност да възвърнеш смисъла на живота си.
— Откажи се — рече Еди. — Поне веднъж се вслушай в по-добрия ангел. Другият те ненавижда, Кал. Той само иска да те убие. Повярвай ми.
В бунгалото настана тишина. От езерото се разнесе писък на гмурец. От другия му бряг продължаваше да се чува не толкова приятният вой на сирените.
Калвин Тауър облиза устните си и попита:
— Това, което ми каза за Андолини, вярно ли е? Той наистина ли е в този град?
— Да — отвърна младият стрелец. До ушите му достигна бръмчащ звук, наподобяващ „уппа-уппа-уп“ — най-вероятно знак за приближаването на неголям хеликоптер. Еди се зачуди дали вертолетът беше на някаква телевизия. Струваше му се малко раничко за подобни неща — след пет години може би да, ала по това време и точно пък в този пущинак…
Погледът на колекционера на книги изведнъж се насочи към Роланд. След първоначалната изненада от присъствието на двамата стрелци и словесната канонада, на която го беше подложил Еди, Тауър доста бързо възвръщаше хладнокръвието си. Когато младият мъж забеляза това, той се замисли (не за пръв път) над това колко по-простичък би бил животът, ако хората не излизаха от чекмеджетата, в които първоначално си ги напъхал. Еди нямаше никакво намерение да си губи времето, като мисли Калвин Тауър за храбрец или дори за втори братовчед на добрите герои, ала ето че в него живееха частици от тези две неща. Да го вземат дяволите!