Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Спести си лъжите, развратнико! Дадох ти невинността си и сега апетитът ти е утолен. Ти ме обезчести, унижи, изнасили, сега не съм нищо повече от една жалка уличница и изобщо не се сещаш да дойдеш да ме видиш!
— Какво говориш, Изабела? Ти го поиска, ти ми се отдаде доброволно!
— О, така ли? Значи напълно съм изгубила ума си. Тогава изобщо не помислих, че след това няма да искаш да ме видиш. Толкова ли беше лошо? Или Констанца го прави по-добре от мен?
Изабела даде воля на разочарованието си. Малките й ръце бяха стиснати в юмруци. Хвърли се срещу Мартин и го заудря по гърдите. Той сграбчи китките й и с мъка я задържа. На лицето му беше изписано пълно стъписване.
— Успокой се, Изабела, моля те! Хайде да поговорим разумно!
— Не искам да говоря с теб, искам да те набия! — Тя се опита да освободи китките си, за да го удари отново.
Естествено той беше по-силен от нея, но това не го направи по-щастлив. Какво й ставаше? Наистина ли ревнуваше от Констанца? Нима не усещаше, че Констанца не представлява опасност, че цялата му любов принадлежи на нея?
Изабела престана да го напада. Изхълца и се отдръпна. Той я привлече към себе си и притисна лицето й до гърдите си.
— Ох, малкото ми глупаче, какво става в красивата ти главичка? Нима не проумяваш, че обичам само теб?
— Това ли беше доказателството за любовта ти? — изплака тя. — Защо целуна Констанца?
Мартин безпомощно поклати глава.
— Това е нещо друго. Аз харесвам Констанца и ти го знаеш. Много пъти съм споделял леглото си с нея. Но това свърши. — Той я погледна настойчиво. Тя го виждаше едва-едва зад потоците от сълзи и не му повярва.
— Защо тогава не идваш повече при мен? — попита тихо тя.
— Това ли искаш? Да вляза отново в леглото ти?
Изабела кимна засрамено. Мартин я погледна изпитателно.
— Нищо повече ли не искаш? — Изабела поклати глава и Мартин я отблъсна грубо. — Какво тогава те различава от Констанца? — попита злобно той и я остави.
Изабела го проследи с разширени от ужас очи. Защо беше толкова гневен? След това закри лицето си с ръце и заплака отчаяно.
Някой докосна рамото й и Изабела подскочи уплашено. Обърна се бавно и не повярва на очите си. Пред нея стоеше Матилда! Погледна я изумено и се опита да каже нещо, но Матилда я изпревари.
— Чух и видях всичко — каза тихо тя. — Хайде да отидем в стаята ти. — Посочи тъмния коридор и Изабела закрачи безмълвно натам. Матилда я последва.
— Видя ли какво става, когато се забъркаш с някой мъж! — изфуча разярено Изабела.
Матилда приседна мълчаливо на ръба на леглото и зачака приятелката й да се успокои.
— Първо ти прави мили очи, шепне в ухото ти сладки думи, ласкае те, а когато достигне целта си и бедната жена прояви слабост, губи интерес и се обръща към следващата! И как се чувства тогава жената? Като нещастно изоставено плашило!
Бушуваща от справедлив гняв, Изабела ходеше напред-назад с разпуснати коси, намръщено чело, издадена брадичка и стиснати юмруци. Наистина прилича на плашило, развявано от бурния есенен вятър, помисли си неволно Матилда и тихо се засмя. Изабела спря и я погледна смаяно.
— Какво смешно има? — попита раздразнено тя.
— Прощавай, но изглеждаш толкова… странно. Когато си гневна, не само ти се образуват бръчки, ами и ушите ти се запушват.
Изабела се ококори от изненада и челото й се изглади. За да се увери, тя го опипа с два ръста и с облекчение установи, че двете дълбоки бръчици са изчезнали.
— Какво каза за ушите ми?
— Запушват се — повтори Матилда. — Иначе щеше да разбереш какво ти каза Мартин. А може би умът ти не е схванал какво искаше да ти намекне с думите си?
Изабела се учуди още повече и нервно захапа долната си устна.
— По дяволите, Матилда, наистина ли съм толкова глупава, че не проумявам скрития смисъл в думите му? — попита направо тя.
— Вие ругаете, Ваше височество! — извика шокирано Матилда и в следващия миг се разсмя.
Изабела се усмихна смутено.
— Остави тези глупости, Матилда! Не знам какво да правя. Повярвах, че го обичам истински, но винаги когато мисля за него, изпитвам див гняв. Повярвах, че той също ме обича, а днес го видях да целува Констанца. — Тя седна на леглото до Матилда. — Как е при теб и Рудолф? И вие ли се гневите един на друг?
— Не, никога. Чувството между нас е прекрасно, толкова хубаво, че понякога изпитвам болка. Усещам теглене в сърцето, тръпки в стомаха, кръвта ми пулсира неудържимо. Чувството е много съкровено, то е дълбоко в нас.
— И как го постигате? Изпитвате ли постоянно желание да сте заедно?