Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Мартин се обърна за миг и я погледна изпитателно.
— Не — рече тихо той. — Жаден съм. — И затвори вратата отвън.
11.
Изабела седеше на ръба на леглото си и скучаеше. Отново и отново пред вътрешния й взор минаваха картини от петъчната баня. Беше й мъчно, че не можеше да ги задържи. Ето какво било да се любиш с мъж!
Срам, възбуда, объркване и желание се бореха в нея. Как щеше да го погледне в очите, след като двамата се бяха забавлявали така безсрамно? Срамуваше се не само от Мартин. Всички хора от замъка знаеха, самата тя го беше заявила в пристъп на безумна дързост! Мартин сигурно се беше похвалил със завоеванието си. Тя бе слушала много пъти безсрамните разкази на мъжете — грубите шеги и неприличните забележки не бяха за ушите на дама! Дали и Мартин беше говорил по същия начин?
От няколко дни Изабела се промъкваше тайно в кухнята, за да си вземе нещо за ядене, докато другите седяха на трапезата. Никой не я търсеше, Мартин също не се интересуваше повече от нея.
Ала колкото по-дълго седеше в самотната си стаичка, толкова по-бързо се разсейваше срамът от онова, което беше сторила. Копнежът да го повтори се засилваше с всяка минута. Напиращото желание неумолимо гонеше съмненията. Тя се бе отдала на Мартин — случилото се не можеше да се върне, а ако беше съвсем честна към себе си, трябваше да признае, че самата тя го желаеше. Напротив, искаше да го преживее отново — тръпките в корема, туптенето на сърцето, лудостта на сетивата… Как ли щеше да бъде, ако го направеха не във водата, а тук, на нейното широко легло…
Изабела чакаше и се надяваше напразно. Мартин не влезе нито веднъж в стаята й, макар че тя всеки ден го наблюдаваше от прозореца си. Мъжете се упражняваха да си служат с оръжията, понякога седяха в двора, разговаряха и се шегуваха. Често се случваше Мартин да се изкачи сам в галерията с бойниците и да остане там часове наред, загледан в далечината.
Цялото й упорство, цялата й враждебност към него се бяха разтворили в топлата вода на голямото ведро. Изабела копнееше за милувките му, за страстните целувки, за настойчивите движения на хълбоците му. Само при мисълта за онова, което бяха преживели заедно, тялото й се разтърсваше от сладостни тръпки. Колкото повече мислеше за това, толкова по-силно я измъчваше желанието. Неведома сила я тласкаше към него и много скоро й стана все едно какво мислеха другите за нея. Само да усети отново жадните му устни, нежно милващите я ръце, горещия му дъх…
Решена да се бори за щастието си, тя скочи и излезе от стаята. Огледа изпитателно пустия двор. Когато пророкът не отива при планината, планината трябва да отиде при пророка, каза си сърдито тя.
Забеляза Мартин и застина насред движението. Двамата с Констанца стояха в един ъгъл. До тях се виждаше кошница със зеле. Разговаряха за нещо, което Изабела не можеше да чуе. Ала тя видя ясно жадния поглед на Констанца, устремен към лицето на Мартин, ръцете й, които обхванаха хълбоците му. Той се опитваше да й обясни нещо, засмя се, когато тя упорито издаде долната си устна. А после я привлече към себе си и я целуна!
Изабела нададе остър вик и двамата се стреснаха. Мартин се обърна и я погледна изненадано. Изабела усети как лицето й пламна от срам. В стомаха й заседна камък, обзе я луд гняв.
Мартин моментално пусна Констанца и несъзнателно я отблъсна от себе си. Изабела впи гневен поглед в лицето на съперницата си. Констанца също се изчерви. Тъмните й вежди се събраха и тя изгледа с омраза принцесата. Ето каква беше истината! Мартин не се тревожеше толкова за пратеника, нито беше нервен заради предстоящите преговори с княза. Тя беше виновна за състоянието му — тази руса отрова, тази надменна, жестока принцеса, която дори не се държеше като дама!
— Змия! — изсъска Констанца, грабна кошницата и се отдалечи бързо. Беше готова да издере сините очи на Изабела, но беше сигурна, че Мартин ще се намеси в нейна защита. Никой нямаше право да докосва с пръст високопоставената му пленница!
— Мръсница! — изфуча в отговор Изабела и проследи Констанца с отровен поглед. После се обърна към Мартин, който стоеше пред нея с леко смущение. Ала се овладя много бързо.
— Радвам се да те видя — промълви с усмивка той.
— Аз обаче не се радвам! — Очите на Изабела изпущаха светкавици и той забеляза възхитено двете отвесни бръчици на ясното чело. В същия миг ги усети и тя и гневът й се усили. — Копеле! — Вече не се опитваше да овладее вълнението си. — Получи, каквото искаше, и сега ме захвърляш като стар парцал. Не ти ли хареса да се любиш с принцесата, та пак потърси простата селянка?
— Изабела! — Възмущението на Мартин беше напълно искрено. Направи крачка към нея и протегна ръце. — Ти не разбираш! Аз само исках…