Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Тя нямаше опит и не знаеше как да се справи с чара му, но и никоя друга жена не можеше да устои на красотата му, особено от толкова близо.
— Значи няма да поглеждаш други жени?
— Никога. — Той я целуна по тила, после по бузата, а накрая по устните. — Обещавам — прошепна той.
Миг по-късно Бо захвърли няколко рокли на земята, без да го е грижа за състоянието или за цената им, грабна Сирина и леко я остави на леглото. Наведе се над нея, вдигна полата й, безпроблемно се настани между бедрата й, предвидливо разкопчал панталона си предварително, а после леко се плъзна в нея.
— Добре дошла в Сицилия — промълви той.
Движеше се бавно и плавно и тя чувстваше как тялото й се разтваря с такъв екстаз, че почти се удиви. Сирина се почуди дали той знае нещо за Сицилия, което на нея не й е известно. Усещаше топлината на тялото му през фината материя на ризата, която сгряваше тялото й, на меката кожа на ботушите му я галеше по краката. Мощният ритъм и безпощадните тласъци я караха да изпитва неописуеми усещания. Тя се задъхваше, искаше го, тръпнеше от удоволствие — всичко това беше неразбираемо за съзнанието й. Но с него винаги и неизменно го изпитваше.
Бо Сен Жюл не беше сигурен, че не го беше направила непривлекателен за другите жени… Мисълта му се стори еретична и той бързо я отхвърли, за да се съсредоточи върху по-непосредствените усещания. Напираше все по-навътре, а тя викаше от удоволствие. После още по-навътре и Сирина свърши, както винаги — бързо и със задъхване, което го възбуждаше и го тласкаше още по-силно и по-бързо, докато и той не свърши, разтреперан.
Бо още два пъти я накара да стигне до оргазъм, крайниците й накрая сякаш щяха да се разтопят в унеса й, а после отново бавно и продължително я люби, не й позволяваше да избързва, караше я да чака, докато не разбере, че повече не може да чака. И когато тя бурно и екзалтирано достигна до екстаза, Бо спря само за миг, преди отново да започне.
— Не, не — прошепна тя. — Не. — После в унес се загледа в него и видя отражението си в огледалото над леглото с лек и заситен поглед.
— Да — прошепна той и се върна в нея. — Само още малко…
Може би беше от значение, че тази вечер щеше да има мъже, които да я желаят, може би искаше да остави своя отпечатък върху нея по някакъв начин заради това или може би само искаше да я задържи в обятията си под него, прикована за мъжествеността му, защото удоволствието и блаженството бяха опияняващи.
А по-късно, когато вече не можеше да повече, той я взе в обятията си и седна на стол до прозореца, а тя бавно се върна към по-хладната действителност и здрача на Палермо. Облачното небе се превърна в мрачносиво, после още повече потъмня, когато настана вечер, а той тихо й говореше, сякаш тя беше сънливо дете, разказваше й истории за служители и кралски особи, благородници и странни личности в сицилианското общество. От думите му кралският двор изглеждаше ту реален, ту странно нереален — като книжка с картинки, с която пред вас оживяват непознати земи. Той й обясни как стоят нещата в домакинството на сър Хамилтън. Лейди Хамилтън и адмирал Нелсън, влюбени любовници, се радваха на приятелството и благоволението на съпруга й. Сър Хамилтън, извънреден английски пратеник и пълномощен министър в неаполитанския двор от двадесет години, шестдесет и девет годишен и в лошо здраве, беше наясно и с красотата, и с корупцията на света и знаеше, че е безполезно да ревнува.
Кралица Мария Каролина, „единственият мъж в Неапол“, според описанието на Наполеон, копнееше за мъст срещу французите откакто сестра й, Мария Антоанета, загина на гилотината. Вече беше помолила зет си, австрийския император, да й изпрати добър генерал, който да влее малко енергия в това, което минаваше за неаполитанска армия. Именно тя всъщност управляваше кралството, откакто съпругът й беше занемарил кралските си задължения. Неговите страсти бяха ловът и развратът, а от тях му оставаше твърде малко време за управление.
— Кралицата е интелигентна, хитра и горда с бялата си кожа и бели ръце. Не е зле да й направиш комплимент за това — каза Бо, — но избягвай изобщо да разискваш французите — предупреди я той.
Това, за което не я предупреди, беше невероятният брой жени, които изглежда лично го познаваха.
Когато същата вечер влязоха в приемната на кралския дворец, Бо веднага беше заобиколен от изпаднала в унес публика от захласнати жени, които го заразпитваха за плановете му. Колко дълго щеше да остане в Палермо? В Неапол? Откакто тълпата беше завзела властта, градът беше опасен. По-късно какво щеше да прави — да танцува или да играе карти? Спомняше ли си къде са се запознали? Можеше ли да бъде уговорен да седне до тях на вечеря?