Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тогава внезапно Врий Иридън се озова до Тей. Дребната му, крехка фигура се притисна към него, изпитото му лице бе пламнало от възбуда.
— Там! — посочи той рязко наляво. — Коне, дузина или повече, скрити в онази клисура!
Тей и Джърл спряха и се загледаха нататък, но не видяха нищо освен поля, засети нагъсто с ранна пшеница.
Очите на локата се стрелкаха от лицето на единия към лицето на другия, нетърпението му беше очевидно.
— Не си губете времето да гледате! Оттук не можете да ги видите!
— А ти откъде разбра? — попита бързо Джърл.
— Интуиция — сопна се другият. — Как иначе?
Едрият мъж хвърли един бегъл поглед, изпълнен със съмнение и каза:
— Аванпостът, който търсим, се намира точно пред нас. Там също има коне, нали?
Гласът на Врий Иридън стана рязък от нетърпение.
— Знам само това, което ми казва интуицията! Вляво от нас има коне, в една клисура отвъд онези хълмове! — И той посочи за по-ясно.
Джърл Шанара се смръщи, раздразнен от настойчивостта на локата.
— А ако бъркаш? Колко път има до тази клисура, която никой от нас не може да види?
Тей бързо вдигна ръка, за да изпревари гневния отговор на Врий. Досега бе мълчал и претеглял възможностите, но сега хвърли един последен поглед към полето и попита тихо дребния елф:
— Сигурен ли си за конете?
Старецът му отвърна със смразяващ поглед. И Тей кимна с леко крива усмивка.
— Мисля, че трябва да проверим какво има отляво.
Въпреки опасенията на Джърл, те смениха посоката и тръгнаха през полето. Пред тях се простираше централната част на долината Саранданон, в която засетите ниви приличаха на съшит от различни парчета юрган — ранните посеви се редуваха с участъци необработена земя. Сега бяха съвсем на открито и лесно можеха да бъдат забелязани. Но нищо не можеше да се направи. Както и да пътуваха, щяха да са незащитени и Тей се опита да се успокои донякъде с тази мисъл, защото сега се отдалечаваха от аванпоста и ако Врий Иридън бъркаше или някак се бе заблудил, шансовете им за бягство намаляваха значително. Друидът се опита да не се тревожи. Нали тъкмо затова бяха взели със себе си и локат — заради способността му да усеща онова, което дори друидската магия не може да долови. Дребният елф не би казал нищо, ако интуицията му не беше толкова силна. Той осъзнаваше в каква опасна ситуация са не по-зле от Тей.
Магическата мрежа на друида се беше разпростряла нашироко в търсене на врагове и сега ги откри. Приближаваха бързо от север, патрул гноми на коне, все още на известно разстояние от тях, но яздеха точно през нивите. Не се виждаха, но в намеренията им нямаше никакво съмнение. Той извика кратко предупреждение към Джърл и малката им група се втурна да бяга. Пред тях полето свършваше до редица ниски хълмове. Клисурата трябва да е отзад, помисли си Тей. Както и конете, примоли се той наум, защото сега бяха вече твърде далеч от аванпоста, за да бягат в друга посока.
И тогава се появиха още гноми, друга група, която изскочи от прикритието си в аванпоста, който вече едва се виждаше през житните стебла. Тези бяха пешаци, но започнаха съвсем целенасочено да преграждат пътя на елфите, с явното намерение да ги задържат до пристигането на яздещите им събратя. Тей изскърца със зъби, докато бягаше. От аванпоста нямаше да получат никаква помощ. Сега им оставаше само предчувствието на Врий Иридън и клисурата.
Джърл Шанара го задмина без усилия, краката му летяха през рохкавата земя, докато тичаше през житните класове към хълмовете. Останалите също се бяха спуснали напред, по-бързи от Тей. Той дишаше тежко и всяка глътка въздух му причиняваше остра болка в гърдите. Друидът изведнъж изпадна в паника. Ами ако конете, които бе усетил Врий Иридън, бяха просто друг капан? Ами ако бяха възседнати от гноми, които ги очакват? Той френетично се опита да метне мрежата си от магия отвъд хълмовете, за да разбере дали има някаква причина за опасение, но силата му бе отслабнала и не успя да ги достигне.