Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— А дриадите нямат ли… Хм… Да де, те няма защо да имат бръсначи. Разбира се, че ще ти го заема. Гералт?
— Какво?
— Не нося нищо за ядене. Как мислиш, ard taedh, великият бард, може ли да разчита да вечеря, когато е на гости на дриадите?
— Те не вечерят. Никога. А стражите на границите на Брокилон също така и не закусват. Ще ти се наложи да изтърпиш до обяд. Аз вече свикнах.
— Но когато се доберем до тяхната столица, до техния знаменит, скрит в гъсталака Дуен Канел…
— Никога няма да се доберем дотам, Лютиче.
— Как така? Мислех, че… Но нали ти… Нали са ти предоставили убежище? Нали… те търпят…
— Много точно казано.
Мълчаха дълго.
— Война — каза най-накрая поетът. — Война, омраза и презрение. Навсякъде. В сърцата на всички.
— Поетизираш.
— Но и наистина е така.
— Точно така е. Е, говори, с какво идваш тук? Разправяй какво е станало по света, докато мен ме лекуваха тук.
— Първо — изкашля се тихо Лютичето — разкажи какво се случи в действителност в Гарщанг.
— Трис не ти ли разказа?
— Разказа ми. Но искам да чуя твоята версия.
— Ако знаеш версията на Трис, значи знаеш по-подробната и по-точната версия. Разкажи какво се случи после, когато вече бях в Брокилон.
— Гералт — прошепна Лютичето, — наистина не знам какво е станало с Йенефер и Цири. Никой не знае. Трис също…
Вещерът помръдна рязко, клонките изпращяха.
— Нима те питам за Цири или за Йенефер? — попита той с променен глас. — Разкажи ми за войната.
— Нищо ли не знаеш? Никакви ли вести не достигнаха до теб?
— Достигнаха. Но искам да чуя всичко от теб. Говори, моля.
— Нилфгардците — започна бардът след кратка пауза — нападнаха Лирия и Аедирн. Без да обявяват война. Поводът бил уж нападение на войските на Демавенд срещу някакъв пограничен форт в Дол Ангра по време на Събора на магьосниците в Танед. Някои твърдят, че това е било провокация и всичко е организирано от нилфгардци, преоблечени като войници на Демавенд. Сигурно никога няма да узнаем какво се е случило наистина. Във всеки случай реакцията на Нилфгард беше мълниеносна и масирана — могъща армия, която е била трупана в Дол Ангра от седмици, ако не и месеци, е преминала границата. Спала и Скала, двете лирийски погранични крепости, бяха превзети в движение, само за три дни. Ривия се беше подготвила за многомесечна обсада, а капитулира след два дни под натиска на гилдиите и търговците, на които им обещаха, че ако отворят портите и дадат откуп, няма да бъдат ограбвани.
— Спазено ли беше обещанието?
— Да.
— Интересно. — Гласът на вещера отново леко се промени. — Спазване на обещанията в днешни времена? Да не говорим, че по-рано никой не си е помислял да дава такива обещания, никой не ги е и очаквал. Занаятчиите и търговците не отваряха крепостните порти, а ги защитаваха — всяка гилдия своя кула или бойница.
— Парите нямат родина, Гералт. На търговците им е все едно под чие управление ще трупат пари. А на нилфгардската хазна й е все едно от кого ще измъква данъци. Мъртвите търговци не правят пари и не плащат данъци.
— Разправяй нататък.
— След капитулацията на Ривия нилфгардската армия бързо напредна на север, почти без да среща съпротива. Войските на Демавенд и Меве отстъпиха, без да успеят да се организират за решително сражение. Нилфгардците достигнаха до Алдерсберг. За да не допуснат обсада на крепостта, Демавенд и Меве решиха да приемат битката. Имаше какво да се желае от позицията на войската им… По дяволите, ако имаше повече светлина, щях да ти начертая…
— Не чертай. И съкращавай. Кой победи?
— Чухте ли, господа? — един от регистраторите, задъхан и потен, си проби път през тълпата, заобикаляща масата. — Дойде куриер от полесражението! Победили сме! Битката е спечелена! Победа! Наш, този ден е наш! Победихме врага, разбихме ги!
— По-тихо! — намръщи се Евертсен. — Наду ми се главата от тези ваши крясъци. Да, чухме, чухме. Победили сме врага, денят е наш, полесражението е наше, победата също е наша. Голяма изненада, няма що.
Приставите и регистраторите се вторачиха учудено в началника си.
— Не се ли радвате, господин пристав?
— Радвам се. Но мога да го правя и в тишина.
Регистраторите мълчаха, гледайки се един друг. „Палета — помисли си Евертсен. — Развълнувани пикльовци. Впрочем, аз не се учудвам, но там, на хълма, сигурно дори Мено Коехорн и Елан Трейх, че може би даже и белобрадият генерал Брайбант крещят, скачат от радост и се потупват по гърбовете. Победа! Този ден е наш! Кралства Аедирн и Лирия успяха да мобилизират заедно трихилядна кавалерия и десетхилядна пехота, от които още в първите дни на нападението една пета беше отрязана и блокирана във фортовете и крепостите. Наложи им се да изведат от полесражението и част от останалата армия, за да защитят фланговете си, които бяха застрашени от дълбоките рейдове на нашата лека кавалерия и диверсантските набези на отрядите на Scoia’tael. Останалите пет или шест хиляди — от тях не повече от хиляда и двеста рицари — приеха битката на полето пред Алдерсберг. Коехорн хвърли срещу тях тринайсетхилядна армия, включително десет бронирани роти, цветът на нилфгардското рицарство. А сега се радва, крещи, удря с маршалския жезъл по бедрото си и иска още бира… Победа! Голяма изненада, няма що!“