Време на презрение

— А дриадите нямат ли… Хм… Да де, те няма защо да имат бръсначи. Разбира се, че ще ти го заема. Гералт?

— Какво?

— Не нося нищо за ядене. Как мислиш, ard taedh, великият бард, може ли да разчита да вечеря, когато е на гости на дриадите?

— Те не вечерят. Никога. А стражите на границите на Брокилон също така и не закусват. Ще ти се наложи да изтърпиш до обяд. Аз вече свикнах.

— Но когато се доберем до тяхната столица, до техния знаменит, скрит в гъсталака Дуен Канел…

— Никога няма да се доберем дотам, Лютиче.

— Как така? Мислех, че… Но нали ти… Нали са ти предоставили убежище? Нали… те търпят…

— Много точно казано.

Мълчаха дълго.

— Война — каза най-накрая поетът. — Война, омраза и презрение. Навсякъде. В сърцата на всички.

— Поетизираш.

— Но и наистина е така.

— Точно така е. Е, говори, с какво идваш тук? Разправяй какво е станало по света, докато мен ме лекуваха тук.

— Първо — изкашля се тихо Лютичето — разкажи какво се случи в действителност в Гарщанг.

— Трис не ти ли разказа?

— Разказа ми. Но искам да чуя твоята версия.

— Ако знаеш версията на Трис, значи знаеш по-подробната и по-точната версия. Разкажи какво се случи после, когато вече бях в Брокилон.

— Гералт — прошепна Лютичето, — наистина не знам какво е станало с Йенефер и Цири. Никой не знае. Трис също…

Вещерът помръдна рязко, клонките изпращяха.

— Нима те питам за Цири или за Йенефер? — попита той с променен глас. — Разкажи ми за войната.

— Нищо ли не знаеш? Никакви ли вести не достигнаха до теб?

— Достигнаха. Но искам да чуя всичко от теб. Говори, моля.

— Нилфгардците — започна бардът след кратка пауза — нападнаха Лирия и Аедирн. Без да обявяват война. Поводът бил уж нападение на войските на Демавенд срещу някакъв пограничен форт в Дол Ангра по време на Събора на магьосниците в Танед. Някои твърдят, че това е било провокация и всичко е организирано от нилфгардци, преоблечени като войници на Демавенд. Сигурно никога няма да узнаем какво се е случило наистина. Във всеки случай реакцията на Нилфгард беше мълниеносна и масирана — могъща армия, която е била трупана в Дол Ангра от седмици, ако не и месеци, е преминала границата. Спала и Скала, двете лирийски погранични крепости, бяха превзети в движение, само за три дни. Ривия се беше подготвила за многомесечна обсада, а капитулира след два дни под натиска на гилдиите и търговците, на които им обещаха, че ако отворят портите и дадат откуп, няма да бъдат ограбвани.

— Спазено ли беше обещанието?

— Да.

— Интересно. — Гласът на вещера отново леко се промени. — Спазване на обещанията в днешни времена? Да не говорим, че по-рано никой не си е помислял да дава такива обещания, никой не ги е и очаквал. Занаятчиите и търговците не отваряха крепостните порти, а ги защитаваха — всяка гилдия своя кула или бойница.

— Парите нямат родина, Гералт. На търговците им е все едно под чие управление ще трупат пари. А на нилфгардската хазна й е все едно от кого ще измъква данъци. Мъртвите търговци не правят пари и не плащат данъци.

— Разправяй нататък.

— След капитулацията на Ривия нилфгардската армия бързо напредна на север, почти без да среща съпротива. Войските на Демавенд и Меве отстъпиха, без да успеят да се организират за решително сражение. Нилфгардците достигнаха до Алдерсберг. За да не допуснат обсада на крепостта, Демавенд и Меве решиха да приемат битката. Имаше какво да се желае от позицията на войската им… По дяволите, ако имаше повече светлина, щях да ти начертая…

— Не чертай. И съкращавай. Кой победи?